Греховно

Демоните в Нея (1)

 Пригответе си кърпички. Аз да кажа пък ....

По време на полета Фер се опита да чете книга, но хлапето от съседното място не спря да вика ,да хленчи и да я замеря с плюшената си играчка . През повечето време ,тя го игнорираше ,но когато събори книгата ѝ Фер не из-дър-жа.

Грабна играчката от ръката му и я сложи в чантата си. Хлапето се пресегна и бръкна в чантата ѝ. Тя сграбчи на мига малката детска ръчичка и я приближи до устата си .

– Ще ти дам играчката,но ако само още веднъж ме уцелиш с нея, ще ти отхапя едно по едно пухкавите пръстчета. –за да го стресне, тя щракна заканително със зъби към немирната детска ръчичка- Ясно?

Детето се ококори и кимна . Фер пусна китката му и му върна играчката. Малкото момченце я сгуши до тялото си ,притисна се в облегалката и до края на полета не мръдна . Точно така - спокойствие и тишина за два часа.

– Извинете? Какво казахте на Итън? Синът ми не мръдна до края на полета!

– Обясних му ,че не е хубаво да се пречи на хората,и го помолих да си дочета книгата на спокойствие.- след което Фер пусна триумфална усмивка към немирното дявоче и когато видя белите ѝ зъби, хлапето закима в знак на съгласие. Така я напуши на смях .Май му беше взела страха.

Дори през лятото в Чикаго си беше хладно.

След има няма час вече беше в познатия квартал. Таксито спря пред стара сива къща.

Дом ,сладък дом .

Не ѝ отне много време да се настани. На ъгъла до тях имаше бистро и реши да си поръча за вкъщи храна . Обиколи цялата къща. Отиде в задния двор. Там още стояха и розите на баба ѝ, и люлката, и кучешката колибка. Толкова спомени.

Фед седна на люлката и леко се залюля. Люлката изскърца раздразнено от внезапно нарушения покой. Всичко у дома е по –хубаво. След два дни се навършваха 3 години от смъртта на баба ѝ . Момичето искаше да събере съседите и да направи помен за баба си, но с това щеше да се справи на сутринта. След като хапна, се обади на момичетата . От всички само Ким се оказа в града . Не след дълго двете приятелките стояха на стълбите и си припомняха доброто старо време .

– Няма ли да се похвалиш с нещо? -

Защо всички и даваха зор? Просто никога до сега не се бе влюбвала ,а не би била с някого, ако не изпитваше поне нещичко .