Греховно

Трудно Изпитание

Тъпо, тъпо, тъпо....
Техните с право май я бяха изгонили на времето. Да спи с всеки който има голяма банкова сметка, за да се издържа. Това вече беше дъното, толкова ли ниско беше паднала?

Вместо да си намери съпруг, тя се чукаше с всеки идиот.

От начало беше гадно, срамуваше се от това което прави, но изглежда с времето успя да се научи да подтиска чувствата и емоциите си.

Не думите му я жегнаха, а начина по който я гледаше

Смесица от загриженост, съжаление и укор или беше притеснение.

За бога тя си изплака душата пред него, но когато разголи тялото си той просто ѝ отказа.

Но пред очите ѝ стоеше гледка която караше краката ѝ да треперят.

Марлон с тази черна тениска, на места изцапана с масло, тук там някоя дупчица, но пък префектно очертаваше стегнатото му тяло и силните му ръце.
Макар да изглеждаха груби, да бяха черни, Кори се запита дали могат да са нежни тези ръце.

Как ли би я погледнал, ако се познаваха при други обстоятелства.

... Онези ръце, черни от работа, как ли биха докосвали.... Нежно? Грубо? Какво ли е усещането от кожата му до нейната?
А устните му...

Някой изсвири с клаксон и стресна докторката, връщайки я в реалността.

Вярно. Новият ѝ апартамент не беше толкова скъп, но пък беше в по тих квартал и ѝ харесваше че има басеин в комплекса.
Зави по алеята, после спря на паркинга и поздрави охраната.

Искаше да спечели този мъж, но явно тий, не се вълнуваше от леки жени.
Тя можеше да е сериозна и отговорна.

В рова време в сервиза

-Още не мога да повярвам че си я пуснал.

-Не е там работата. Знаеш че си тръся сериозна връзка. Тя е див дух.

-Знаеш ли за момент си мислех, че искам да съм на мястото на Дерек, когато беше Хийт, само и само да я вкарам в леглото.

-Ей... Мъжете сме по големи  к... ви от жените, ама тях обвиняваме.

-Майната ти.

-Ще плямпаш или ще донесеш кашона с частите. Клиентът утре си иска колата.

-Сменяш темата.

Двамата се засмяха и се захванаха с колата.

Днес Кори си остана в апартамента.