Греховно

Взлом

В къщата беше тъмно. Минаваше полунощ, а Марлон не можеше да заспи. Беше бесен заради онова което направиха приятелите му.

Унасяше се, но чу шум от долния етаж.  Наостри слух, но не се чу нищо, след миг обаче се чуха стъпки по стълбите. Този път съвсем ясно.
Стана от леглото и се запъти към коридора.

-Къде тръгна? - попита сънено Кори.
Заключи и звънни в полицията, има някой в къщата.

-Крадци!?
-Заключи и не отваряй докато не дойда.

Дпкато Кори съобщаваше за взлом от долния етаж се чу трясък, а  после и викове....

-ШЪРМАН! ЩЕ МИ ОТНЕСЕШ ГЛАВАТА! ЛУД ЛИ СИ?

-ДА ТИ ВИЖДАМ РЪЦЕТЕ. ОБЪРНИ СЕ БАВНО.
Марлон? Какво правиш тук помислих че има крадци и викнах полиция
-Наглеждам къщата на братовчеда докато е в почовка и съм тук с приятелката си.

- Видях светлини и викнах ченгетата бе!
- Супер, защото приятешката вече им се е обадила и вероятно всеки момент ще са тук. Помислих че има крадци, чух шум и... Идиот.

След малко през вратите влязоха от спец екипа, полицията и федералните.

Двамата Идиоти дълго време обясняваха комичната, нелепа ситуация на всички, извиняваха им се, обясняваха се до сутринта. Повикаха Кори, поне тя потвърди версията на Марлон.

А на сутринта новината за фаливото нахшуване с взлом бе на първа страница на жълтите вестници.

-Тези нямат ши си друга работа, че да занимават хората с такива глупости? - ядосваше се Марлон докато гледаше сутрешните новини.

- Телегонът ти прегря -  Кори размаха телефона пред носа му.
Цял куп пропуснати от Дерек, Фер, Мо, Джовани, Братовчед ти, че даже и от дядо ти. 

-Ужас. - изпъшка и заби глава на масата.

-Поне веднъж Дерек да не е на първа страница.

Двамата се засмяха.
Постояха в къщата още няколко дни.
През който не се разминаха без посещение от приятелите на Марлон и дядо му. 

Кпри искаше да потъне в земята пт срам. Притесняваше се пт дядо му.

Първи се изсипаха Приятелите...
-Хора добре ли сте?.....
Един милион въпроси от всички и даже няколко извинения към двамата. 
Особено към Кори.
-Всъщност се радваме за вас. 
-Май добре ти се отразява Марлон.

Докато с дядо му беше доста неловко

-Т-това ли е приерелката ти?
Просто нямам думи..  Или нямаш вкус за жени или.. Тя, тя е добре платена проститутка...
А и това че в къщата на братовчед ти е влизала полиция....
Тук пак падна едно обяснение...

-Всъщност псохоложка, но разбирам защо реагирате така.

-Ти да мълчиш, с теб не говори никой в момента.

-Моля!
Сър. Благодарение на внук ви си стъпих на краката и си оправих живота.  Мен както искате, така ме наричайте, но Марлон ви е внук. Макар миналото....
-Не смей....
-Марлон не е виновен. Внук ви е добър, внимателвн, добре възпитан, образован, честен човек.
Доказал е че може да се справя сам с трудностите в живота.
Парите и влиянието ви няма да оправят миналото, но може би все още има надежда да оправите отношенията си. - задъхвайки се когато изля тирадата си Кори остави двамата в пълно мълчание и излезе в градината.

-дали нещо от казаното... Но след три четири часа, когато си тръгна дядо му. Марлон бе щастлив.
Май все пак бяха загърбили миналото.

Сега можеха ши най сетне да се насладят на усамотението си.

....

Късни закуски в шеглото, вечери в градината, на свещи, разходки край плажа.
Дали може да кажем че това беше техният хепи еднд?

Все пак, Мо и Джовани си бяха наред, стабилна двпйка от няколко години, Дерек и Фер минаха през своите бури и сега са щастливи заедно, мислят и градят бъдещето си заедно.... Рийд.. Рийд вероятно ще си остане самотник.. А Тези двамата Си намериха мястото и сега остава да мислят за светшото бъдещв което ги чака заедно...

Малкото бягство им се отрази доста добре.

Какво бяха изпуснали докато бяха на малката си почивка.....

Предстои да разберем...