Греховно

Предизвикателството

Марлон се прибра в малкото си жилище. Уморен от полета захвърли небрежно багажа до вратата и се тръшна на леглото...

Няколко дни по- късно.

Сякаш за миг бе затворил очи и вече телефонът му звънеше с познатата досадна мелодия на сутрешната аларма.
Бърз душ. Сандвич приготвен с почти нищо сирене, резен домат и последното парче шунка... Хапката му загурча, остави сандвича, напраеи погнусена физиономия и побърза да я изплюе. На бегом слезе по сълбището и подкара мотора по улицата.
Паркира пред сервиза където го чакаха, Рийд, Джовани и един кисел клиент.

-Вече от час те чакаме. - Рийд пак се заяждаше.

Тениската с която беше, отдавана трябваше да бъде  изхвърлена.
Дънките бяха ниско схлузени и се виждше ръбът на черни боксерки.

-Срамота! Облечен е с парцали за работа, а пак изглежда по добре от мен.

Докато двамата плампаха и пиеха кафе, подпрени на пикапа на Рийд.
Марлон вече се бе разбрал с клиента, който си тргваше с усмивка.

-Клюкарките! Още ли ще плампате или ще се залавяме за работа?

-Гледай го ти! Пак е стоял на сухо. Онази мацка от казиното не ти ли пусна?

- Не търся еднократно забавляние момчета. Търся си сериозна връзка.

Двамата му приятели единодушно изразиха несъгласието си

-Човече... Убиваш ме... Момичетата се подмокрят само като те видят с този звяр. Може да имаш всяка. - Рийд се държеше за сърцето

Джовани го замери с един мръсен парцал.
-Стига драматизира и ела да ми помогнеш за тая бракма.

По обяд се появи и Дерек

-Банда! Има ли гладни?

-Какво ни носиш?

-Пица от Кариавери и от китайското на Уонг

Приятелите му се нахвърлиха като зверове на масата и заграбига кутиите с храна.

-Ако не съм аз ще умрете гладни.

-Тая мексикана е мега люта! Кажи ми че има нещо за пиене! Изгорях!

-Виж в другата торба.

Няколко бутилки със студена вода и няколко кенчета безалкохолно.

Джовани остави приятелите си и отиде да вземе Мо
Дерек отиде на работна среща.
Рийд отиде да търси части и вече два часа го нямаше.

Марлон се беше наврял под колата и опитваше да открие къде дявол го взел е проблема в тая бричка.
Тананикаше си нещо на Maroon 5
Но спря когато чу потракване на токчета.
Избута количката и първото което видя бяха чифт черни обувки на висок ток, плъзна поглед по краката на собственичката, а тя се оказа Доктор Лайтингтън.

-Здрасти! Ти какво правиш тук?
-Търся теб.

Марлон стана от количката и се поизтупа.

Чак сега обърна внимание, че тя е облечена с дълъг червен тренчкод.

Когато се обърна към количката с инструментите, за да вземе парцал  чу шумолене и глухо типване. Обърна се и изпусна парцала.
Докторката стоеше гола насред сервиза а скъпия тренчкод беше в краката ѝ.

Марлон не трепна. Кори се смути за момент, но реши че ще довърши, това за което е дошла.

Преди да проговори Кори , Марлон вече беше вдигнал червената материя от пода и  ѝ я подаде.

-Така ще се изцапа.

Кори направо побесня. Тя му се предлагаше на тепсия, а той сякаш... Дали не беше гей?!

-Не ти ли харесва това което видя?

-Прекалено лесно е.
Предпочитам предизвикателствата.

От това на Кори ѝ се доплака.
Взе си тренча и затрака с високите си токчета. Затегна здраво коланчето на талията си и с вирната глава излезе от сервиза.

Яко се изложи.

А само преди няколко седмици беше в светлините на червения килим и имаше хора, които искаха и жадуваха да са в нейната компания.

Качи се зад волана на бентлито си и потегли със свистенв на гуми.

-Пълно перко. Има нужда от психолог.
-Сам ли си говориш вече? - Рийд себеше върнал с частите.

-Нещо такова.
-Онзи мацка с бентлито, какво искше?
-Мацката е оная сексоложка и май си търсеше нещо което да изчука.
-Чакай! Отказал си на такова парче!

Истината беше, че искаше да ѝ даде възможност да се промени
Трябваше ѝ още съвсем малко.
Заряза секс услугите. Сега оставаше да спре да се държи като кучка. После... После щеше да я покани на вечеря или кино... Пък останалото... Каквото такова.

Другата истина беше че я искаше, искаше тя да е негова.
Но не по този лесен начин