Разочарование

289 33 25
                                    

Не можеше да спре. Не и сега, толкова близо до екстаза. Още няколко забивки и двамата преминаха отвъд ръба.

Когато мъглата се разсея и Хийт се опомни придърпа треперещото тяло на непознатото момиче, кожата ѝ блещукаше от пот на светлините от нощния град нахлуващи през големите прозорци на спалнята му.

Така сгушени един в друг, Хийт можеше да чуе тихото ѝ хлипане.

Нима тя.. плачеше ли? Толкова груб ли беше? Нещо го жегна. Не искаше той да е причината за сълзите ѝ. Искаше да ѝ достави само удоволствие.

По обяд, когато се събуди видя, че сладкото момиче бе изчезнало. Тя бе припаднала в краката му, бе в леглото му, беше в ръцете му, беше негова, но и тя като останалите се бе изпарила. Поредната? Реши, че е поредната. Така бе по-добре.

Дали беше най желаният ерген или беше бедното момче, което участва в незаконни гонки. Без значение кое от двете, щеше да избере Хийт Финли беше... сърце разбивач.

Проблемът на това момче, на този мъж беше, по-скоро подходът му за избор на жени беше интересен.

Разглезен богаташ или бедно момче. Той не искаше да загуби облога с баща си, а именно да води двойствен живот, докато намери онази достойна за него. Така и така, Хийт Финли бе известен само с грандиозните купони и това, че всяка вечер е с различно момиче. Другият образ, който бе изградил бе на бедно момче. Което работи като механик в автосервиз и обича уличните състезания. Лошото е, че и в двата случая бе заобиколен от момичета, които или търсеха пари, или секс или и двете, но никоя не искаше самият Хийт Финли.

Докато си правеше кафето прислужницата му дойде да почисти.

- Момче. - леля Мария жената, която се грижеше за него или поне за домакинството му. Тя го наричаше момче, защото го познаваше от пеленаче. - Да не си убил някого снощи?

- Какво?! - изглежда не разбра.

- Хийт, чаршафите и завивките са в кръв. - жената предвидимо бе събрала чаршафите, така че да не се виждат петната. При обяснението на леля Мария, се задави с кафето си.

- Кх-агх-кх-кх. - потупа гърдите си с юмрук - Нищо подонбо. Бях се порязъл.

- Я, не ме баламосвай, поне внимава ли с момичето?

Жената пак го изненада. Сега се задави със сандвича си.

***

ГреховноWhere stories live. Discover now