мисли

страх

Страхът е просто една сянка.
Прекоси светлината
и позволи на тази сянка да изчезне.
Страхът е просто една грозна обвивка,
която ще продължаваш да виждаш в счупено си огледало, ако не се осмелиш.
Страхът е това да оставиш нещо недовършено,
а неизживяното
повярвай ми, е най-тежкото,
с което можеш да живее човек.
Онова вечно "ако...",
което ще те човърка
и ще ти напомня всеки път,
как не си бил достатъчен в каквото и да е...
Нима ще оставиш страхът
така да контролира живота ти,
да те води по главния, утъпкан и сигурен път,
докато ти витаеш в облаците и бленуваш за онзи див плаж, който почти никой не посещавал?
Нима ще оставиш този живот,
така неизживян..?
Като ти е бил даден такъв дар,
нима би го хвърлил така с лека ръка?
И не.
Не ми казвай,
че е различно,
че ти е трудно,
че нямаш избор.
Някой там мечтае за това,
което имаш,
докато ти се самосъжаляваш тук,
притиснат от битовизма.
Стани...
Всяка изминала минута е минута по-малко.
И като ти казвам
"живей тук и сега",
нямам предвид да правиш всичко възможно.
Не
Имам предвид
Преживявай тук и сега.
Не бъди някъде в миналото, преусмислящ онази случка.
Не бъди някъде в бъдещето, тревожейки се и планирайки точно какво ще се случи.
Остави го...
Каквото се е случило,
се е случило.
Каквото ще се случи,
ще се случи.
Ти имаш подобието
на така желания ти контрол само тук и сега.
И знам,
че ако не се страхуваше,
щеше да изживяваш момента тук и сега,
позволявайки му да бъде такъв, какъвто е.
Позволявайки си да бъдеш, такъв какъвто си...
Страхът те е превзел
и ти е дал илюзията,
че си емоционален.
Лъжливо е това твое усещане обаче.
Ти не изпитваш чувството от момента,
а просто репрезентираш тези свои натрапчиви мисли и малки демони
без дори да осъзнаваш,
че всъщност си забравил.
Забравил си как да чувстваш...
Докато си изграден от тези страхове,
не би могъл да си позволиш истински да чувстваш.
Защото искаш контрол...
Всички го искате този контрол
и не мога да разбера защо...
Какво ще постигнеш
с тази измамна сигурност
да знаеш какво щяло да се случи...
И какво?
Какво ще промениш?
Нищо.
Страхът ще ти позволи? Съмнявам се...
Защото контролът е
един изкривен образ на страха.
И никой,
който притежава истинския контрол,
не го иска,
повярвай ми.
Нима и ти искаш
да изгубиш красотата на спонтанността и изненадите, само защото те е страх.
Нима не искаш
тези малки жестове,
като прегръдката в гръб от любимия човек.
Просто прегръдка, нали?
Прегръдката,
която обаче ти дава
истинската топлина и сигурност.
Нима не си мечтаеш
някой да ти се обади по телефона дори само за секунди,
искайки просто да чуе гласът ти.
Този разговор макар и кратък ще ти покаже истинността на чувствата.
Дори и тъжните моменти имат чара си.
Сълзите, стичащи се по лицето ти,
изплакани от дъното на душата ти продължават да са топли и в най-големия студ.
Сълзите след спора с родителите ти.
Спорът,
извадил много истини наяве.
И въпреки това
вечерта сте се прегърнали, защото не трябва да си лягате скарани.
И макар по начало болезнен този момент накрая винаги ще те топли.
Затова
живей
чувствай
сияй
гори.
Не се крий в сянката. Единственото,
което може да ти даде страхът,
е едно просто съществуване, замръзнало завинаги там където е спряла светлината...
Твоята светлина.
Моментът, в който си решил, не да блестиш, а да прозираш...