Казвам се Скот Маккол. Преди половин година бях ухапан от вълк. След ухапването, животът ми се промени. Имах и добри мигове, но и хората около мен бяха постоянно в опастност, заради мистериозни нападения. Най-хубавото нещо, случило ми се, беше Алисън Арджент. Макар и връзката ми с нея да имаше доста усложниения. Като най-големия ми проблем беше семейството й, ловци на върколаци. По време на зимните танци й бях признал чувствата си, но веднага след това тя беше разбрала, че съм върколак. Когато се опитах да спра Алфата и да се излекувам, за да бъда с нея, Дерек не ми предостави тази възможност. Той се беше изкушил и беше убил Питър Хейл, след което стана новият Алфа.
* * *
" Колко време имаме?" влезнах през прозореца на Алисън.
" Ще си тръгнат от срещата след час." каза тя и ме придърпа към себе си.
Макар и след всичко станало, баща й продължаваше да е против връзката ни. Един ден ни беше хванал да се целуваме и беше насочил пистолет в главата ми. Алисън му беше обещала да не не виждаме никога повече, но така и не беше изпълнила обещанието си.
Тя ми свали блузата и ме бутна на леглото си. Двамата започнахме да се целуваме. Когато се обърнах, без да искам и счупих лампата.
" Съжалявам." казах.
Тя се засмя и отново започнахме да се целуваме и натискаме. Когато се завъртяхме и двамата паднахме от леглото й.
" Добре, ти беше виновна."
" Съжалявам." каза тя и останахме на пода.
Изведнъж се надигнах.
" Десните спирачки на баща ти скърцат ли малко?"
" Да." каза и се надигна също.
" Тогава сме мъртви."
" Мили Боже. Бързо! Бързо!" извика и Алисън и двамата скочихме.
Тя се облече и си пооправи косата, а аз си взех дрехите и излезнах през прозореца. Чух приближаващи стъпки и се изместих зад ъгъла на стената. Точно на време преди майка й да ме беше видяла. Защото честно казано, повече ме беше страх от нея, от колкото от баща й. Докато бях на прозореца, чух писък, който идваше от далече.
" Лидия?"
* * *
" Това ли е носела?" попитах Стайлс.
Щом чух викането, право се бях обадил на Стайлс, защото той беше при нея в болницата. Щом му звъннах каза, че е избягала.
" Хей, няма да позволя никой да бъде наранен. Не отново." казах на Стайлс.
" Добре, просто бутни това в лицето си и нека я намерим." отвърна той и аз подуших дрехата.
Тъкмо когато запали колата, Алисън се изпречи на пътя му.
" Какво правиш тук?" попитах я.
" Тя е най-добрата ми приятелка, трябва да я намерим преди тях."
" Мога да я намеря преди полицаите." заявих.
" Какво ще кажеш и преди баща ми?"
" Той знае?" попита Стайлс.
" Да. Току що го видях с трима други да тръгват."
" Парти търсене." казах.
" По-скоро е парти ловуване." заяви Алисън.
Отворих й вратата и й направих място.
" Влизай."
Стайлс потегли. Докато караше аз душех ту дрехата, която Стайлс ми даде, ту го опътвах накъде да кара.
" Добре, но ако тя се превърне, те наистина ли ще я убият?" попита Стайлс.
" Не знам. Нищо не ми казват. Казват само, че ще говорим след погребението на Кейт, когато и другите дойдат." заяви Алисън.
" Какви други?" попита я Стайлс.
" Не знам, и това не ми казват."
" Добре, семейството ти има сериозни проблеми с общуването. Скот, по правилния път ли вървим?" попита ме Стайлс.
Подуших отново и се обърнах към него.
" Следващото дясно!"
Когато слезнахме от колата бяхме близо до гората. Аз ги опътвах на къде да ходят, спрямо миризмата, която успявах да хвана. Изведнъж спрях. Стайлс се огледа.
" Дошла е тук?" попита той и посочи къщата на Дерек.
" Тук води миризмата." заявих.
" Да, но Лидия била ли е тук преди?" попита Стайлс.
" Не и с мен." каза Алисън.
" Може й да е дошла тук по инстинкт, като да е търсила Дерек." добави тя.
" Искаш да кажеш... търсейки Алфа?"
" Вълците имат нужда от гшутница, нали?"
" Не всички." заявих.
" Може ли да е била повикана от Алфа? Инстинкт ли е да бъдеш част от глутница?" попита ме Алисън.
" Да, по-силни сме в глутница."
" Като сила в цифрите."
" Не, като буквално по-силни, по-бързи, по-добри във всяко отношение."
" И за Алфата ли е така?"
" Ще направи и Дерек по-силен." заявих.
" Хей, вижте това." обади се Стайлс.
Алисън отиде до него. Представляваше опъната корда.
" Мисля, че е тел за спъване." каза той и го дръпна.
В следващия момент усетих нещо, че се уви около крака ми и увиснах с главата на долу. Не Стайлс, не беше тел за спъване и аз го доказах.
" Стайлс..."
" Да, приятел?" попита той и се обърна към мен.
" Следващия път, когато видиш опъната тел на земята... не я дърпай." казах.
" Да, забелязах." каза Стайлс и двамата със Алисън се спогледаха и се усмихнаха, след което дойдоха при мен.
Изведнъж чух нещо. Стъпки.
" Чакай, чакай, чакай, чакай." извиках им.
" Някой идва. Скрийте се. Вървете!" казах им.
Докато висях, забелязах три силуета. Този на Крис Арджент и други двама. Той дойде до мен.
" Скот?"
" Г-н Арджент."
" Как си?"
" Добре. Нали, знаете... Просто се мотая. Това ваше ли е?" попитах го.
" Добър дизайн. Много стягащо." допълних.
" Какво правиш тук, Скот?"
" Търся приятелката си."
" Точно така. Лидия е във вашата група, нали? Част от кръга? Тази дума ли използвате? Или има и друг начин да го кажеш? Част от глутницата ви?"
" Всъщност кръг ми звучи доста правилно." казах.
" Надявам се. Скот, знаеш ли какво е химикорпоректомия?"
" Имам чувството, че не искам да знам."
" Медицински термин за ампутиране на някого от кръста. Да ги срежеш на половина. Изисква огромна сила да срежеш през тъканта и костта просто така." каза и посочи кръста ми.
" Да се надяваме, ще няма да има нужда от демонстрация." заяви той и си тръгна.
Щом се махнаха тримата, Алисън и Стайлс дойдоха при мен.
" Добре ли си?" попита ме тя.
" Просто още един сплашващ живота ми разговор с баща ти." заявих.
" Стайлс помогни ми с това." каза Алисън.
Двамата със Стайлс започнаха да се мъчат да намерят как да ме свалят. Но ако се надявах, че щяха да го направят, имаше да си вися цяла вечер. Изкарах си ноктите и прерязах тела.
" Мерси. Но мисля, че се справих." завих и им се усмихнах.
" Да." каза Стайлс и двамата с Алисън се спогледаха.
" Идвате ли?" попитах ги и продължих да вървя.
