Пролог: Първият работен ден!

973 40 0
                                    

При Кайла.

-По дяволите! По дяволите! По дяволите!- казвах сама на себе си, докато обувах ботушите си.
Днес бе първия ми работен ден в зимния петзвезден хотел "Langham Place" , а аз закъснявах. Хотелът е наистина голям и ми трябваше късмет, за да започна да работя там. Наистина се радвам, че успях да взема мястото в един от най-прекрасните хотели в Ню Йорк

Излязох светкавично от дома ми като преди това си взех довиждане с родителите си. Вървях бързо по ню йорските улици, внимавайки да не се подхлъзна на леда, който все още не бе почистен. И това не бе най-лошото. Улиците също не бяха почистени от снега и на шофьорите им бе трудно на карат своите превозни средства. Но естествено, това не бе мой проблем.

Забързах крачката си към спирката. Когато стигнах видях как много хора се качват в един автобус. Загледах се по-добре и осъзнах, че това бе автобуса, който и аз трябваше да хвана. Прибягах разстоянието до автобуса и се качих вътре задъхана. Смяната на температурата ми се отрази малко зле. Зави ми се свят, но след това бързо се оправих и седнах на единственото останало свободно място като преди това си взех билет от "Машината за билетчета".

Погледнах часа. Оставаше ми половин час до началото на работното време, а аз бях на половината път до хотела. Започнах да тропам с крак по пода на автобуса, облягайки се на седалката.

След 15 минути превозното средство спря и аз слязох, запътвайки се към хотела, който бе много близо до тази спирка. Прибягах разстоянието до там, за да не закъснея, а и бе доста студено навън.
Когато влязох вътре, видях Мелиса. Тя бе момичето, с което се запознах, когато дойдох да кандидатствам за рецепционистка на този хотел. Тя бе много мила и винаги усмихната. Държи се наистина страхотно с всички.

Отидох при нея и я прегърнах.

-Точно на време!- засмя се тя.

-Слава на бога! Мислех си, че ще закъснея.- казах аз, сваляйки якето си, закачайки го на закачалката до бюрото, на което работех. Мелиса също бе при мен.

-Искаш ли чай?- попита ме тя, вземайки телефона си.

-Да, моля! Ще ме стопли поне малко.'-казах аз и тя се засмя. Звънна на някой и зачака той да вдигне.

-Два чая, моля!'- каза и след това затвори. -Хайде да се захващаме за работа. Днес би трябвало шефката да дойде и да провери кой как се справя. Затова, давай.- каза, а аз кимнах и зачакахме някой да дойде в хотела, а през това време оправяхме документите, които бяха оставени на бюрата ни, преди да дойдем на работа.

.....

Това е новата ми история. Надявам се да ви хареса и очаквам мненията ви! :)


Winter LoveWhere stories live. Discover now