Winter Love

Дванайста глава: "Чики-чики?"

При Найл.

С Кайла стояхме в стаята ми и се гледахме. Странно, нали? Да стоиш и да гледаш човека пред себе си, без дори да му говориш. Зейн и Мелиса бяха отишли до стаята на Зейн за нещо, но така и не се върнаха. Дори и не искам да си помислям какво са правили. Оххх, не. Утре, явно, ще бъде ден за дразнене.

Изведнъж ме напуши смях. Кайла ме погледна и се опитваше да узнае защо се смея.

'Какво стана?'- попита тя, засмивайки се.

'Просто се замислих какво ли правят Зейнстър и Мелиса точно сега. Утре ще дразня Зейн.'- отговорих й. Тя се усмихна.

'И какво могат да правят точно сега?'- попита и повдигна едната си вежда, но все още се усмихваше идиотски.

'Ооо, не знам, много неща.'- казах.

'Ахаммм.'- каза, след което се замисли. - Ела да ги проверим.'- каза тихо и ме задърпа към вратата. Аз просто се засмях и я последвах.

Излязохме от стаята и се приближихме до тази на Зейн. Доближих ухото си максимално до вратата. От вътре ще чуваха само някакви... о боже. Ама те наистина... Още от първия ден? Не е за вярване.

Погледнах към Кайла и се усмихнах перверзно. Тя разбра и сложи ръка на устата си. След което веднага ме задърпа към моята стая. Когато влязохме и двамата избухнахме смях.

'Ама те, наистина ли?'- попита тя през смях. Поклатих положително глава все още смеейки се като луд. Седнах на леглото и се хванах за корема. Заболя ме. Не съм се смял така от... доста време.

Погледнах към Кайла. Тя се беше успокоила, но все още се усмихваше, гледайки към мен? Повдигнах веждата си към нея в знак да я попитам какво има. Тя се засмя.

'Искаш ли да ги прекъснем?'- предложи тя.

'В най-горещия им момент? Зейн ще откачи.'- казах.

'Добре, а от къде ще знае, че ние знаем, че правят... чики-чики?'- попита.

'Чики-чики?'- засмях се.

'Не можах да измисля друго.- повдигна рамене.- И така де... няма какво да ни направи при положение, че "не знаем"- допълни. Замислих се. Защо пък не? Ще подразня малко Зейн. Нищо работа. Следващия път ще го довършат.

'Съгласен съм.'- казах, а Кайла изкрещя и се метна отгоре ми.

Започна да целува всеки сантиметър от лицето ми. От очите ми до врата и след това обратно. Подлудяваше ме. Почуствах как моето приятелче се надига. О, боже. Не сега. Какво ще правя? Ами, ако разбере? И точно тогава тя се засмя. Потърка се в мен и се изправи.

'Не мога да повярвам, че се надърви.'- засмя се.

'А аз не мога да повярвам, че ми влияеш така.'- също се засмях и я целунах. След което се заехме с измислянето на плана как да спрем удоволствието на Зейн.