При Кайла
С Найл стояхме още известно време там, гледайки залеза и смеейки се на шегите, които казваше. За жалост, обаче, времето ни притискаше и трябваше да тръгваме. Найл стана и ми подаде ръка, за да мога и аз да стана. Много мило. Поех я и се изправих. Той отиде до един човек и видях, че му каза нещо, след което се здрависаха и Найл се върна при мен. Взех си чантата и потеглихме към Зейн, който вече ни чакаше до пътя.
Вървяхме из гората, прегръщайки се. Беше толкова тихо и тъмно. Побиваха ме тръпки. Добре че Найл е тук, иначе не знаех какво щях да правя.
Когато стигнахме до пътя, Зейн наистина беше там. И то със МЕЛИСА? Какво по дяволите...?
Явно те не ни забелязаха, защото се целунаха. Целунаха? Тук става нещо, за което аз не знам.
Погледнах към Найл, който също като мен беше учуден. Той сви рамене, в знак, че не е знаел нищо.
Прокашлях се, за да мога да привлека вниманието им, а те взеха, че се стреснаха и се отдръпнаха от целувката като попарени. Когато ни видяха ококориха очи, размениха си няколко погледа, и след това Мелиса се опита да каже нещо, но нищо не излезе от устата й, така че реших аз да попитам.
'Какво става тук?'- попитах, опитвайки се да изглеждам сериозна, но при вида на двамата, едва се опитвах да сдържа смеха си.
'Това не трябваше да става така.'- прошепна явно на себе си Зейн и се почеса по врата, но ние го чухме.
'Вие да не би да...?'- попита Найл, поглеждайки ту към единия, ту към другия. Мелиса погледна към Зейн и му кимна, след което си пое въздух и каза бързо:
'Да, ходим.' - след което погледна към двама ни с Найл за реакция. Ние избухнахме в смях.
'Значи трябва да го отпразнуваме. Две двойки в една вечер.'- каза през смях Найл.
'Вие ходите?'- подсмихна се Зейн и вече нямаше следа от срам и неудобство.
Ние с Найл кимнахме и се усмихнахме, след което четиримата се качихме в черния джип и Зейн го подкара към хотела.
През целия път си говорихме и се смяхме. Мелиса ни разказа как с Зейн са се събрали. И беше адски смешно. Били са сами в стаята на Зейн и никой не е казвал нищо, а само са се гледали. Като си го представям умирам от смях, а ако бях там не знаех просто какво щеше да бъде.
Когато пристигнахме в хотела се смяхме все още на шегата, която изръси Зейн. Не, този човек просто няма граници. С Найл си приличат. И двамата изръсват простотии.
Влязохме в асансьора и натиснахме копчето за четвъртия етаж. Облегнах се на стената, за да си почина малко и точно тогава вратите се отвориха.
'Оххх, сериозно лиии?'- попитах, гледайки към тавана. Найл се засмя.
'Спокойно, сега отиваме в стаята и ще можеш да се въртиш на леглото, колкото си искаш.'
'Ама мен ме мързи да вървя до там.'- казах и се нацупих.
'Тогава, аз ще те нося.'- каза той и преди да се усетя, той ме бе вдигнал и ме понесе към 220 стая. Зейн му отвори вратата. Аз все още сдържах смеха си. Не исках хората от другите стаи да ме помислят за луда.
Когато влязохме и Найл ме пусна на земята, го ударих по раменете, правейки се на сърдита.
'Защо ме удари?'- попита ме той, държейки се за рамото.
'Защото ме вдигна.'
'Ама ти каза, че си уморена.'
'Да, но...'
'А, аз не мога да те гледам такава и не искам да си уморена.'- прекъсна ме, придърпа ме към себе си и ме целуна. И въобще не ми пукаше, че Мел и Зейн са там и ни гледат как се ам... мляскаме?
Зейн се прокашля:
'Не забравяйте, че и ние сме тук."- каза.
'Цуни-гуни.'- посочих Мел и Зейн
'О, не.'- отказа Мел.
'Защо неее?'- включи се и Зейн и я придърпа, дарявайки я с целувка.
'Защото ме е срам.'- каза тя, когато се отделиха.
Ние се засмяхме. След което седнахме на леглото на Найл и се заговорихме.
YOU ARE READING
Winter Love
RomanceРезюме: Кайла Еванс. Едно обикновено момиче, отраснало в семейство, в което не присъстват лукса и парите. Има период, в който парите им не стигат. И поради тази причина, Кайла решава да започне да работи в един луксозен хотел, който отварят през зи...