Winter Love

Двайсет и пета глава: "...трябва да организираме парти изненада."

Гледна точка на Найл

Не знам защо, но се чувствах по-щастлив от всякога. Може би се радвах за Хари и се вълнувах да разбера как ще се развият нещата с него и Барбара, защото, често казано, ми писна да го виждам самотен. Сякаш е поставен на последно място, когато е със всички нас. Лиам е със София, Луи със Ел, Зейн с Мел и Аз със Кайла... а Хари - сам... до днес, надявам се. Но пък може да съм щастлив и от факта, че в момента се намирам в леглото с Кайла. При нея.

Бях е прегънал през кръста и я гледах как спи спокойно. Съвсем скоро възнамерявам да й отправя едно предложение, на което се надявам да не откаже...

Беше време за вечеря, затова се надигнах и целунах, моето момиче, по устните и продължих до врата й. Тя се размърда и отвори леко очи. Щом погледна към мен, се усмихна широко.

'Време е за вечеря, слънце!'- казах и отново я целунах. Тя кимна и се изправи леко.

'Ще си измия лицето и идвам. Ти слизай.'- каза със сънлив глас, целуна бузата ми, стана и се отправи към банята. Щом врата се затвори и останах сам се усмихнах и поклатих глава. Ох, Кайла...

Изправих се и си облякох тениска. Взех си телефона и излязох от стаята. Луи и Ел тъкмо слизаха от горния етаж. Усмихнах им се.

'Как си, Найл?'- попита Луи.

'Много добре.'- отговорих и продължих с тях към кухнята.

Там вече бяха София и Лиам и Мел и Зейн, който пък беше започнал с вечерята. Баща ми също беше вече на масата и говореше с Мел като и двамата бяха насочили поглед към Зейн и му се смееха.

Всички обърнаха поглед към нас, включително и Зейн, държейки вилицата си с набучено на нея парче месо.

'Зейн, толкова ли си гладен?'- засмя се Луи. Седнах на местото си и погледнах към Зейн отново.

'Ще ме извините, че не ви изчаках, но бях адски гладен.'- каза Зейн, вземайки парчето месо от вилицата.

'Няма нищо, братле. Добър апетит.'- казах. Зейн ми кимна с усмивка и продължи с вечерята.

В този момент влезе и Кайла в кухнята и поздрави всички. Когато погледа й попадна на Зейн се засмя.

'Продължавай във същия дух, Зейн.'- каза. Той й кимна, продължавайки с вечерята си.

'Къде е Хари?'- попита Лиам.

'Тук съм'

Обърнах се. Хари стоеше до вратата и оправяше ръкавите на костюма си. Подсвирнахме. Уау... костюмът му стоеше много добре.