Winter Love

Седма глава: "Ама ти си бил сериозен..."

При Кайла:

'Ама ти си бил сериозен като каза, че можеш да готвиш...'- учудих се аз. Буквално си облизвах пръстите от страхотното ястие, което беше наготвил синеокия.

С Зейн и Мелиса бяхме в стаята на Найл и вечеряхме. Аз си мислех, че Найл се шегува като каза, че може да готви, но сега се уверих, че може и, че е адски вкусно. Рядко се случва мъж да може да готви.

'Ти си се съмнявала в мен?'- хвана се за сърцето Найл и се направи, че припада. Засмях се.

'Не преувеличавай Найлър. Просто мислех, че се шегуваш.'- вдигнах ръце защитено с идиотска усмивка на лице.- Беше адски вкусно. Благодаря ти!'- казах аз.

'За нищо.'- намигна ми, след което обърна глава към Зейн и Мелиса и се засмя леко.

Двамата стояха и се гледаха без да мърдат. Сякаш са потънали в очите на другия. Боже... колко са сладки.

Погледнах към Найл, а той ми направи знак да ги снимам. Извъртях очи и извадих телефона си. Снимах ги, след което качих снимката в инстаграм като написах след това "Ехоо...? :D @zaynmalik @melisababy :D

Засмях се и прибрах телефона си в джоба. Найл стана от мястото си и се приближи до Зейн. Сложи двете си ръце на рамената му, след което започна да го клати, а аз се заливах от смях като видях каква физиономия направи Зейн.

'Ей сега... спукана ти е работата Найл.'- каза Зейн и започна да гони Найл. Обикаляха цялата стая. Ходиха по леглото къде ли още не и накрая Зейн го хвана.

'Не, Зейн. Извинявай, няма да се повтори.'- закри с ръце главата си Найл, за да се предпази от Зейн. Аз станах веднага от стола си и се приближих до тях.

'Ооо, я стига. Зейн това беше шега. Не е задължително да го удряш. Хайде по местата си.'- изкомандвах ги аз, а те ме послушаха. Найл си седна отново на стола, докато Зейн се просна на леглото.

'Сега какво ще правим?'- попитах аз.

'Хайде на процент и предизвикателство?'- предложи Мел.

'Аз съм окей.'- каза Найл.

'Съгласен.'- обади се Зейн.

'Хайде.'- казах и аз и с Найл и Мел отидохме при Зейн.

Аз седнах до Найл, до Найл беше Зейн, а до него Мел.

'Добре, аз съм първа.- казах аз.- Мел, процент или предизвикателство?'- попитах я.

'Предизвикателство.'

'Ооо, добре тогава.- усмихнах се тъпо. - Целуни Зейн по бузата.'- казах аз, а тя ме погледна кръвнишки. Тя се приближи до Зейн и го целуна по бузата.

'Добре... Зейн... ти си.'- казах.

'Избирам процент.'- каза, а аз се намръщих, опитвайки се да измисля нещо.

'Колко процента цениш Найл като приятел?'- попитах. Адски тъп въпрос. Не се излагай, Кайла.

'Сто процента.'- отговори без да се замисля. Найл го потупа по рамото и му се усмихна.

'Ти си Найл.'

'Предизвикателство.'- каза той.

'Добре... прегърни един от всички тук.'- казах. Той ми се нахвърли.

'Ооо...'- казах. Зейн и Мел се засмяха - По полека.'- засмях се, а той ме погледна извинително.
'Аз съм сега.'- извика Мел. - Кайла истина или предизвикателство?'

'Предизвикателство.'- отговорих.

'Хах, целуни Найл и не по бузата.'- усмихна ми се мило, а аз я погледнах с ококорени очи. - Съжалявам, правилата са си правила.'- засмя се. Извъртях й очи. Погледнах към Найл с позволение, а той ми се усмихна и ми кимна. Аз се приближих до него и слях устните ни.
Неговите бяха меки и топли. Уоу. Настръхнах.

Когато се отделихме го погледнах в очите. В неговите имаше нещо като искрица. Той ми се усмихна, отново и аз му отвърнах със същото, след което се върнах на старото си място и всички продължихме играта си.