Winter Love

Девета глава: "Не си прави грешни изводи, русокоско!"

При Найл

'Къде, по дяволите, ме водиш?'- попита ме Зейн.

Вървяхме из гората, отивайки към едно от най-любимите ми места в Ню Йорк. За него знаех само аз. Сега и Зейн ще разбере. Идвам тук постоянно. Стоял съм по цели нощи. Толкова е спокойно, красиво. Ти и мислите ти. Сами... какво по-хубаво от това?

'Потърпи малко де.'-казах, забързвайки крачката си.

Не вървяхме много - около пет минути. Когато пристигнахме, бяхме застанали пред средно голямо, бистро езеро, над което бе построено дървено мостче, стигащо до срещата на самото езеро. Ние бяхме застанали на добре окосената трева, на която бяха закрепени светещи нощни лампи, намиращи се покрай езерото, за да могат да предават някак си блестящ вид на водата. Около нас имаше адски много и големи дървета от различен вид.

Зейн оглеждаше наоколо с отворена уста, запленен от красотата на това място. Той ме погледна с повдигната нагоре вежда и ококорени очи.

'И казваш, че за това място знаеш само ти?'- попита. Кимнах. - А, как си сигурен, че друг не е идвал тук?'- зададе и втория си въпрос.

'О, повярвай ми, знам.'- казах и се подсмихнах, а Зейн извъртя очи, след което погледна отново към езерото и попита:

'Казвай сега. Защо ме доведе тук? Да се похвалиш, че знаеш само ти за него или да видя красотата му?'- засмя се.

'Нито едно от двете. Доведох те тук, защото ми трябва помощта ти или по скоро съвета.'- казах и се усмихнах.

* * * * *

Не знам от какво бях притеснен. Че ще видя Кайла или от факта, че трябва да призная чувствата си към нея и от това как тя ще реагира.

Зейн ми бе помогнал за всичко нужно за вечерта. Искам всичко да бъде перфектно. Беше ми помогнал да направя хубава вечеря, да приготвя украсата до езерото, да наема музиканти и сервитьори. Адски съм му благодарен, че е до мен и ме подкрепя във всяко едно начинание или, когато ми трябваше помощ да впечатля момиче. Усмихнах се при тази мисъл.

Стоях в близост до пътя, чакайки Зейн да докара Кайла.

Точно тогава, черен лъскав автомобил спря пред мен и от там слязоха Кайла и Зейн. Тя дойде и ме прегърна. Аз отвърнах на прегръдката й, след което благодарих на Зейн за всичко. Той кимна, подсмихна се, влезе в колата и потегли на някъде.

'Защо Зейн тръгна? Кой ще ни откара после?'- попита ме Кайла, когато колата на Зейн се отдалечи.

'Той ще дойде по-късно да ни вземе'- усмихнах се. - Хайде с мен.- казах и я задърпах навътре към гората.

Тя хвана ръката ми и приплете пръстите ни, усмихвайки ми се. Беше толкова красива. Косата й беше спусната по гърба и се вееше от лекия вятър. За разлика от мен, тя гледаше напред, но и се усмихваше. Знаеше, че я гледам. Мамка му. Малко се оплесках.

Върнах погледа си на пред и се прокашлях от неудобство. Тя се засмя.

'Голям срамежливко си, Найлър!'- каза смеейки се.

'Защо?'- направих се на неразбиращ.

'Разбра, че забелязвам, че ме гледаш и веднага отмести погледа си напред. На мен не ми пречеше.'- обясни и се усмихна, гледайки ме в очите.

'Мога да те гледам до края на живота си.'- казах тихо, но тя явно ме чу, защото се засмя и каза:

'Едва ли! Аз съм толкова гро...'- не я оставих да довърши. Спряхме и погледнах към нея, хващайки и другата й ръка.

'Напротив!'- запротестирах, напълно запленен от очите й. - Ти си толкова красива, мила, добра. Ти си прекрасна. Никога, ама никога недей да казваш тази дума пред мен, защото ти не си такава.'- казвайки това, осъзнах колко близо до нея съм всъщност.

Тя се усмихна.

'Аз съм гро...'- отново не довърши, тъй като слях устните ни и странното е, че тя отвърна. Целувката беше бавната, топла. Не можех да откъсна устните си от нейните толкова меки, с вкус на череша. Но се случи.

Погледнах в очите й. Излъчваха сякаш радост и имаха една непозната искрица в тях.

'Найл...'- продума.

'Не! Аз ще говоря! Това не беше само една целувка, която да те накара да спреш да говориш. Напротив. Тази целувка беше изпълнена с чувства. Обичам те, Кайла и знам, че звучи странно, но е така. Да, познаваме се от скоро, но не успях да спра чувствата си. Ако ти нямаш чувства към мен, няма проблем. Но, моля те, нека поне си останем приятели, след това мое признание. Не искам да те загубя.'- казах, но точно тогава усетих устните й върху моите.

'Не си прави грешни изводи, русокоско. Аз също те обичам!'- каза и се усмихна.

Придърпах я в прегръдка, все още неосъзнавайки какво стана току що.