Winter Love

Първа глава: На почивка.

При Найл:

Стоях в стаята си и лежах на леглото, чудейки се какво да правя. Толкова ми е скучно и едновременно с това съм уморен. Баща ми работи в фирма и аз му помагам, тъй като е затрупан с документи. Днес отново бях при него и работата не беше никак лека. Наистина ужасен ден. Трябва ми малко почивка от всичко това около мен.

'Китариста, тук ли си?'- чух гласа на най-добрия ми приятел, Зейн. Слава на бога, че е тук, иначе щях да си умра от скука.

'В стаята ми съм!'- извиках обратно, за да може да ме чуе. Той връхлетя в стаята изведнъж. Беше облечен с черни дънки и бяла блуза и с черно кожено яке. И най-странното е, че носеше куфар с себе си. - Зейн? Какъв е този куфар?'- попитах го, вече станал от леглото си. Да не би да заминаваше. Не... няма да му позволя. Кой ще ме изслушва, кой ще ме забавлява? - Къде отиваш, за бога?'- почти извиках, а той се засмя. Кое му е смешното?

'Спокойно бе брато. Никъде не отивам. Не и без теб де.'- каза съвсем спокойно.

'Какво значи това?'- повдигнах вежда.

'Значи, че отиваме за няколко дена, далеч от... ам този палат. Отиваме в един от най-страхотните хотели тук в Ню Йорк. Малко да си починем.'- отговори и се приближи до гардероба ми, изкарвайки куфар.

'Ти да не си медиум, Зейн? Тъкмо за това си мислех... Ето това се казва наистина добър приятел!'- казах и го потупах по рамото като започнах да пренасям дрехи от гардероба в куфара си. Нямаше да вземам много, тъй като щяхме да останем за малко.

Когато бяхме готови и с моя куфар, си взех личната карта, пари, телефон и слязохме долу. Видях баща си седнал на едно от канапетата, пиейки чай. Приближих се до него.

'Татко, ние с Зейн решихме да си починем за няколко дни. Имам в предвид, че отиваме в хотел аммм...- погледнах към Зейн, а той ми подшушна името на хотела - „Langham Place". Исках просто да ти кажа, че няма да ме има за няколко дни.'

'Добре, няма проблем. Ти имаш нужда от това. Наистина много ми помогна в фирмата, за което съм ти благодарен. Вървете, но се пазете.'- каза и се усмихна.

'Благодаря! Ще се чуем! Чао!'- казах и тръгнах към Зейн.

Излязохме от дома ми и се качихме в колата ми като потеглихме.

Наистина се нуждаех от почивка и се радвам, че Зейн се е сетил за това.

.....

Здравейте! Ето я и първа глава. Надявам се да ви хареса.

П.С. Качих снимка на хотела, за да си придобийте поне малка представа за него. :)