Winter Love

Десета глава: "Слънце?"

При Кайла

Найл. Моят Найл. Колко странно звучи, нали? Момчето, което познавам от скоро при онзи инцидент край басейна и, за който не спирам да мисля от както го познавам, сега е мой. Сега е с мен. Обича ме. Кой би повярвал на това?

След всички признания, които направихме, когато бяхме по средата на целия път към мястото, тръгнахме на там. Когато пристигнахме просто не можах да повярвам на очите си. Всичко беше просто прекрасно. Езерото, лампите и цялата изненада, която е сътворил. За мен...

Навсякъде около дърветата имаше светещи гирлянди. Имаше постлано огромно красиво одеяло на сърца на прекрасната трева, а отгоре него всякакви ястия и коктейли. Когато се появихме там започна да свири отпускаща музика. Просто великолепно.

Сложих ръце на лицето си, напълно изненадана на всичко около нас. Найл се обърна към мен и ме погледна, с влюбена усмивка.

-Харесва ли ти?- попита ме той, придърпвайки ме за прегръдка.

-Страхотно е Найл. Благодаря ти за всичко.- казах и обвих ръце около врата му, заравяйки лице в гърдите му.

-За теб винаги, слънце.'- каза, а аз надигнах глава към него и направих неразбираща физиономия.

-Слънце?- усмихнах се срамежливо.

-Да! Не ти ли харесва?- попита.

-Напротив. Невероятно е, просто малко се изненадах.- засмях се и го дръпнах към приготвената вечеря. Бях адски гладна.

*****

Седяхме прегърнати на меката трева, гледайки залеза. Беше толкова красиво и едновременно с това, романтично. Бях се свила до Найл и се наслаждавах на гледката. Не искам това да свършва. Никога.

Все още не мога да повярвам какво се случи преди няколко часа. Истина ли е или сънувам? Наистина ли се случи това? Заедно ли сме? Найл мой ли е?

-За какво си мислиш?- попита ме Найл, поглеждайки ме в очите.-За това, което се случи преди няколко часа. Сънувам ли Найл или...?- казах аз, загубвайки се в прекрасните му сини очи.

-Истина е! Повярвай!- засмя се и целуна нослето ми.

Сгуших се още повече до него, за да мога да усетя уханието му. Използва адски як мъжки парфюм. Божествен. Стана един от любимите ми. Щом Найл го използва.

-Знаеш ли, че вече мина една седмица откакто с Зейн сме отседнали в хотела. Утре трябва да се прибираме.- каза Найл, поглеждайки ме. Ококорих очи.

-Неее. Как ще се виждаме тогава?- попитах. Той се засмя.

-Слънце, не живея на другия край на света. На няколко километра от хотела съм.'- каза. Аз се усмихнах.

-Слава на бога.- засмях се.

-Ще идваш всеки ден. Без изключение.- каза и ме целуна.

-Ще бъде невероятно.'- продумах тихо и го целунах отново.