Winter Love

Седемнайста глава: "Лиам, приятелю, какво става?"

При Найл

'Сигурен съм, че тези двете невероятни сексапилни момичета, говорят за нас. Ама 100 % съм сигурен. Виж само как се усмихват. С онзи поглед. Когато някой спомене гаджето ти и ти се изпълваш с радост и гордост и...'- говореше Зейн. - Човече, това момиче ме подлудява.- каза и се отпусна върху водата.

'О, не си само ти братле. Кайла за малко да ме докара до инфаркт. Виж я само.'- казах и последвах примера му.

'Не мога да повярвам, че тези двете са нашите момичета.- каза.

'Аз също.- въздъхнах, но се усмихнах.

И така си беше. Винаги се чудя, как по дяволите, стана това, че да се влюбя в това уникално момиче. И чувствата ми да са споделени. Мислех си, че докато я накарам да има някакви чувства към мен ще мине цяла вечност. Но уви. Тя вече имаше чувства към мен.

В онзи момент. Вечерта, когато си признах чувствата към нея и тези чувства бяха споделени. И първата ни целувка след това... се почувствах така, както не се бях чувствал никога. Да имаш момиче до себе си, което знаеш, че те обича истински и не лъже само, за да се добере до теб... е това е просто... уникално. В онзи момент, сърцето ми биеше толкова силно, сякаш всеки момент, щеше да излезе от тялото ми. Треперех. Не можех да повярвам, да проумея, какво се случи тогава.

Но точно сега съм наясно с нещата. Това момиче беше влязло под кожата ми и вече е моя и на никой друг.

Усетих как някой скача от горе ми и двамата потъваме във водата. Кайла. Усмихнах се и се доближих до нея, дарявайки я с една водна, изпълнена с толкова много чувства, целувка. Когато се отделихме й направих сърце с ръцете си, което тя също го направи и след това отново ми се нахвърли. Излязохме над водата и по най-бързия начин я притиснах до себе си, сякаш от това зависеше живота ми. Допрях чело до нейното и се усмихнах.

'Обичам те!'- прошепнах и я целунах. - Много. - отново прошепнах и я целунах.

'Аз също много те обичам Найл. Повече от колкото можеш да си представиш.'- каза и ме прегърна толкова силно. Боже, това момиче е уникално.

Чухме нечии телефон да звъни и се отделихме от прегръдката, като погледнахме право към Мел и Зейн. Тези двамата се бяха прегърнали и ни гледаха с усмивки. Видях, че Мел беше на ръба да се разплаче. Поклатих глава и се засмях.

Зейн й прошепна нещо, а тя кимна и той излезе от басейна, взимайки телефона и вдигайки на човека, който го търсеше.

'Ало?'- каза и помълча за минутка. Видях как очите му се разширяват и се усмихва.- Лиам, приятелю, какво става? От отдавна не сме се чували? Как са нещата в Лондон?- попита Зейн.... -Сериозно ли? А Луи и Хари с теб ли са?.... повдигнах вежди. Какво по дяволите става?... - О, това е невероятно! Изчакай за малко.... Зейн ме извика при него. Излязох по най-бързия начин от водата и отидох. -Найл, момчетата са тук с приятелките си? Питат дали могат да останат при теб за 1 месец. Дошли, защото имали почивка от университета, а вместо да ходят на хотел, могат да останат тук.- каза. Засмях се и грабнах телефона от ръката му.

'Лиам, братле?- казах.

'Найлъре, как си бе братле, от кога не сме се чували.'- каза.

'Добре съм! Зейн ми каза, че търсите къде да отседнете.'

'Да! Мислехме да си наемем стаи в хотел, но тогава се сетихме за вас.'

'Много добре! Елате вкъщи. Има достатъчно място за всички.'- казах и погледнах към Зейн.

'Много ти благодарим, братле. Там ще сме след 30 минути. Хайде, ще се видим.'

'Добре, Лиам, хайде!'- казах и затворих, подавайки телефона на Зейн. - Идват насам.- казах.

'Хайде тогава да отиваме да се оправяме.'- Зейн извика момичетата и четиримата се качихме към стаята ми.

'Така и не разбрахме какво става.'- каза Кайла, която ме бе прегърнала през кръста.

'Едни наши много добри приятели от Лондон дойдоха с приятелките си и ще останат вкъщи, вместо на хотел. Те са свестни хора.'- казах.

'Тогава нямам търпение да се запозная с тях!'- каза и ме целуна по бузата, след което двете с Мел влязоха в стаята ми, а ние с Зейн останахме в коридора, за да ги изчакаме да се оправят.