Winter Love

Четвърта глава: 220 стая.

'Мел, помогни ми! Не знам какво да облека.'- молих се аз.

С Мелиса седяхме в една от стаите в хотела. Наехме си я, за да мога да се оправя и да отида при русокосичкото момче, което ме бутна в басейна. Странното е, че ми се извини, дори и ме покани на вечеря в неговата стая в този хотел. По принцип, другите момчета са по-злобни. Или започват да ти се смеят и да ти се подиграват, или направо офейкват, без дори да кажат едно "извинявай". Но той се оказа мил. И се радвам за това.

'Не знам, Кайла. Какво предпочиташ? Рокля или...?'- попита ме, оглеждайки дрехите, които си бях донесла от вкъщи.

'Абсурд да облека рокля. Ти добре ли си? Нещо по така... като някакви дънки или нещо такова. Но искам да е съчетано много добре. Разбираш ли ме?'- попитах, а тя кимна и започна да избира от дрехите ми. Взе светло сини дънки, с копринено бяла блуза и едно яке в същия цвят като на дънките.

Оууу, тя имала опит в това.

'Е, тези стават ли?'- попита ме, показвайки избраните дрехи. Аз се усмихнах и кимнах.

'И още как!'

'Наистина? Не са нищо особено като за сре...'- прекъснах я.

'Мел, не отивам на никаква среща. Просто той искаше да ми се извини и ме покани на вечеря. Нищо повече.'- казах и взех дрехите от ръцете й, отивайки в банята, да се преоблека.

Когато бях готова, взех чантичката си, в която държах гримовете си и ги сложих до мивката.

Изкарах черен молив и го нанесох на очите си, спирала, малко бели сенки, отколкото без нищо и гланц с вкус на череша. Любимият ми.

'Готово! Така е добре!'- казах сама на себе си и излязох от банята.

'Ухааа! Невероятна си!'- каза Мелиса, когато ме видя.

'Благодаря! Сега остава само прическата.'- казах.

'Сядай!'- каза тя и ми посочи стола. Аз просто кимнах и седнах.

Тя извади пресата и започна да изправя косата ми.

****

'Забавлявай се!'- каза ми Мел, когато излизах от стаята. Усмихнах й се и я прегърнах, след което тръгнах към стая, номер 220. Качих се в асансьора и натиснах копчето за четвърти етаж.

Цялата треперех. Толкова съм притеснена. Ами ако нещо се обърка. Ако не направя хубаво първо впечатление. Боже, за какво се съгласих да отида?

Отварянето на вратата на асансьора ми прекъсна мислите. Въздишах и излязох. Вървях по дългия коридор, търсейки стая 220.

217, 218, 219... 220 стая.

Спрях пред вратата. Сега не знаех какво да правя. Да почукам и той да се покаже или просто да се върна в стаята си?

Потропах с крак, вдишвайки. Доближих ръката си до вратата и почуках. Чуха се стъпки и след миг вратата се отвори. Той стоеше там. Беше облечен с черни дънки и бяла тениска. Боже, зима е, а той ходи с къс ръкав? Не е наред.

'Здравей!'- усмихна ми се.

'Здравей!'- усмихнах се също.

'Влизай!'- каза и отвори по-широко врата. Кимнах и влязох