Пета глава: "Защо не останеш?"

523 33 0
                                    

При Найл:

С Кайла и Зейн лежахме и гледахме в тавана. Бяхме преяли. Изядохме, буквално, всичката храна, която беше на масата. Никога през живота си не бях ял толкова. Да, вярно си е, че си хапвам по-много, но никога не съм побирал толкова голямо количество храна в организма си.
Кайла се оказа добро и забавно момиче. И от непознати, сякаш се превърнахме в най-добри приятели. Имам чувството, че мога да й споделя всичко. Да не си помислите, че сега ще изоставя Зейн, заради нея. Недей те! Аз не съм такъв човек. Зейн е най-добрия ми приятел от малък. Споделял съм му толкова свои тайни, както и той на мен. Имаме си доверие. Това да го захвърля е просто недопустимо. Никога няма да се случи.
Изведнъж тя се изправи и погледна към мен и Зейн.
'Днес беше наистина невероятно, но трябва да отивам в моята стая. Утре съм на смяна на рецепцията и, ако закъснея, шефката ми ще ме направи на нищо, а като се има в предвид, че ще нощувам в хотела. Леле, не искам да си представям какво ще бъде.'- каза тя.
'Защо не останеш?'- попитах я. - Ще ми бъде много скучно. Зейн си ляга рано, за да може да се наспи и аз си оставам сам.'- казах.

'Съжалявам, Найл! Но няма да е днес. Някой друг ден, предполагам?'

'Добре тогава, някой друг ден.'- усмихнах се.

'Тогава ще тръгвам. Ще се видим утре момчета! Доскоро!'- каза и ни на махна, след което излезе от стаята. Останахме само аз и Зейн.

'Кажи ми, че няма да си лягаш, Зейн.'- казах и въздишах.

'Съжалявам, брат, но знаеш какъв съм.'- засмя се. - Ще се видим утре.'- каза, потупа ме по рамото и излезе.

И ето, че останах сам. Какъв ден. Няма що.

Тъй като няма какво да правя, оправих си леглото, преоблякох се и легнах, надявайки се скоро да заспя.


*****

Събудих се от пронизващите слънчеви лъчи. Отворих леко очи, разтърквайки ги, за да мога да свикна със светлината. Трябваше да пусна щорите вчера...

Погледнах към часовника. 07:00 часа. Отново съм станал рано. Ех...

Станах от леглото и отидох до банята. Взех си душ, измих си зъбите и излязох от банята, отивайки до гардероба. Изкарах си черни дънки и бяла тениска, на която по краищата имаше сини ленти, а в средата отново със синьо беше изписано "I Do It Right". Облякох се и се излегнах на леглото.

Сто процента Зейн все още спеше, за него няма спор. Дали Кайла се е събудила? Да и звънна ли? Добре, че вчера й взех номера, иначе не знам какво щях да правя.

Набрах номера й и зачаках тя да вдигне. След второто позвъняване тя вдигна.

'Найл? Защо си буден?'- чух гласа на Кайла от другата слушалка.

'Събудих се и исках да видя дали си станала.'- казах.

'Да, станах. На рецепцията долу съм с Мелиса, едва ли я знаеш.'- каза и се засмя.

'Да... стой там. Идвам след малко. Нямам какво да правя. Зейн спи и ти ми остана само.'

'Добре, чакам те!'- каза и затвори.

Взех си телефона и излязох от стаята. Заключих и слязох на първия етаж, където беше рецепцията и Кайла.


Winter LoveWhere stories live. Discover now