Winter Love

Двайсет и втора глава: "Е, момчета, уговорих си среща."

Гледна точка на Найл

След като получих съобщението на приятелката си, изтичах в кухнята и набрах номера й. Вдигна с развеселен глас.

'Знаех си, че ще ми се обадиш.'- каза.
'Естествено. Любопитството ми надделя. И така... какво имаш в предвид с това, че си намерила правилното момиче за Хари, слънце?'- попитах.
'Помниш ли като ти казах сутринта за една от колежките, която иска да я заместя?'- каза. - Еее, точно за това момиче става въпрос. Мисля, че на Хаза ще му хареса.'- довърши.
'Това ме заинтригува.'- казах с весел глас.
'И аз така  си мислех. За това, елате малко след четири с Зейн и Хари, останалото го оставете на нас двете с Мел.'- засмя се, а след нея и друг глас. Предполагах, че беше на Мел.
'Окей, там ще сме.'- казах. - Обичам те!'- усмихнах се сам на себе си.
'И аз теб! Ще се видим! Чао, Найлъре.'- каза.
'Доскоро, слънце.'- казах и затворих, след което отидох до хола и измъкнах Зейн в коридора.

'По дяволите, Найл, полудя ли?'- попита Зейн, разтривайки ръката си. Засмях се и поклатих глава. Обясних му за това, което ми каза Кайла. А той се съгласи на мига.

'И какво предлагаш да кажем на Хари?'- попита Зейн.
'Не знам. Ти ще измислиш нещо.'- повдигнах рамене и тръгнах към хола.
'Ама естествено, че ще оставиш трудната работа за мен.'- измрънка и ме последва.

Седнахме до Хари и го погледнахме. Той говореше с Луи и Лиам за мач. Момичетата бяха изчезнали нанякъде. Погледнах към Зейн, който гледаше съсредоточено към Хари. Предполагам мислеше как да го заговори. Изведнъж поклати глава и ме погледна, кимвайки ми.

'Хари, ела с мен да поговорим навън.'- каза Зейн, изправяйки се. Хари го погледна странно и повдигна вежди.
'Нищо не съм направил.'- вдигна ръце Хари. Зейн се засмя.
'Нее, не за това. Просто ела. Трябва ми съвет.'- отговори и го подкани с ръка. Хари се изправи, но още неразбиращ какво става. Погледна към мен и ми изпрати въпросителен поглед. Повдигнах рамене. Той разтри длани една в друга, въздъхна и последва Зейн в коридора.
'Какво става?'- попита ме Луи.
'Не знам. Зейн пак е намислил нещо.'- засмях се и се облегнах на дивана. Кръстосах ръцете си зад врата ми и затворих очи. Моето момиче отново измисли как да зарадва един човек.

Отворих очи, когато чух гласа на Хари.

'А, аз се изплаших, че е станало нещо лошо.'-засмя се, сядайки до мен.- Как си, Найлър?'- попита и преметна ръка зад врата. Ококорих очи и погледнах Зейн. Той повдигна рамене и се усмихна, а аз върнах погледа си към Хари.
'Добре ли си, приятел?'- попитах.
'Много съм си добре, русокоско. Отпуснах се малко, след като разбрах, че Зейн няма да ме пребива. Искал е да говорим за рождения ден на Луи. Щял да повика всеки един поотделно, за да каже задачите. Нали, все пак, след няколко дни, нашия става на 24.'- каза, като намали гласа си при произнасянето на последните изречения.