Winter Love

Трийста глава: "15 януари - денят на сватбата." (Край!)

Гледна точка на Найл

15 януари - денят на сватбата.

* * *

'Китариста, готов ли си?'- влетя в стаята Зейн, облечен в бяла риза, черен официален костюм и черна вратовръзка с бели точки. Както винаги черната му коса беше оформена много добре нагоре.

Аз също вече бях готов. Облечен с костюма си за сватбата, която е след час. Много се вълнувам. Не мога да повярвам, че това наистина се случва.

На сватбата ще има приблизително стотина човека, като повечето бяха близки на Кайла от Англия и Франция. Аз имах близки само от Англия и Ирландия и бяха много по-малко на брой от тези на бъдещата ми съпруга.

"Бъдещата ми съпруга"

Боже, колко странно, и едновременно с това невероятно, звучи...

'Да, готов съм, Зейн!'- казах, оглеждайки се за последен път в огледалото.

'Чудесно! Нека да отиваме! Скоро започва!'- усмихна се широко Зейн, тръгвайки към залата, където щях да се омъжа едва след 30, 40 минути. Поех си въздух дълбоко и издишах, след което последвах Зейн.

Когато влязох в залата, първото нещо, което ми привлече вниманието беше декора и колко невероятно са се справили сватбените агенти, които бяхме наели. Беше спуснат дълъг бял килим с наръсени отгоре му рози от вратата на залата, чак до масата за младоженците или по-скоро на нашата маса. Отстрани бяха наредени бели столове с червена панделка около облегалката на стола. А точно срещу мен на подиума голяма маса, с бяла покривка и наредени 5 стола за нас с Кайла, Мел и Зейн, които избрахме да ни бъдат кръстници и човека, който ще ни обяви за съпруг и съпруга.

Зейн ме задърпа към подиума, където трябваше да чакам Кайла.

И тогава видях, всъщност, че всички хора бяха заели мястото си и чакаха сватбата да започне. Познавам много малка част от тези хора, други съм ги виждал един или два пъти през живота си, предполагам покрай родителите си, а другата част си нямам на представа въобще кои са. Баща ми и г-жа Еванс бяха седнали на първия ред като между тях беше запазен стол за бащата на Кайла. Луи и Ел, Хари и Барбара, които най-сетне се събраха и Лиам и София, които също щяха да се женят скоро, бяха седнали на първия ред. Лиам й беше предложил малко, след като аз го направих с Кайла. Сватбата им щеше да е другия месец, мисля малко след рождения ден на Хари. Все още не са го измислили.

Погледнах встрани и видях Зейн и Мел да стоят в другия край на подиума, говорейки си. Зейн обърна глава в моя посока и като видя, че ги гледам ми се усмихна. Аз му кимнах, твърде нервен, за да вложа сили да се усмихна.

'Добре ли си?'- попита ме Зейн, доближавайки се към мен.

'Да, само съм нервен. Малко.'- признах.

'Стига, Найл! Стегни се! Това е твоята сватба. Не трябва да си нервен, а спокоен. Мисли само за това, че ще се ожениш всеки момент за момичето на живота си и какво след това ще правиш.'- намигна ми Зейн. Засмях се и преди да успея да отговоря светлините се включиха и сватбената мелодия зазвуча.

О! Започва!

'Хайде, Найл! Започваме!'- усмихна се Зейн, потупа ме по рамото и се върна при Мел.

Погледнах напред точно когато Кайла влизаше през вратата, хванала под ръка баща си. Всички гости станаха на крака и ръкопляскаха. Аз от своя страна, още щом я видях, усмивка цъфна на устните ми. Протегнах ръце към нея, подканвайки я да побърза. Когато дойдоха пред мен, аз поех ръката й и й се усмихнах.

'Пази я!'- кимна ми баща й, усмихнат. Хванах ръцете й и се обърнахме към свещеника, който започна с речта си.

Не го слушах много, много, но когато стигна към часта, където се съгласяваме, наострих уши.

'Вие, Найл Хоран, взимате ли Кайла Еванс за своя законна съпруга, да я обичате и закриляте, докато смърта ви раздели?- попита ме свещеника. Усмихнах се и кимнах.

'Да!'- потвърдих.

'Вие, Кайла Еванс, взимате ли Найл Хоран за свой законен съпруг, да го обичате и закриляте, докато смърта ви раздели?- попита я свещеника. Тя погледна към мен, усмихна се и отвърна:

'Да!'- потвърди.

'В такъв случай можете да целунете булката.'- обърна се към мен и заръкопляска, следван от другите.

Наведох се към Кайла и я целунах продължително.

'Обичам те!'- прошепнах.

'Обичам те!'- отговори, целувайки ме отново.

* * *

КРАЙ!

. . . . .

Йейй! Ожениха се! И това е краят. Завърших историята! Надявам се да ви е харесала! Благодаря ви, че следяхте! Адски съм щастлива! ♥

И все още мисля за втора книга. Но не съм сигурна дали да правя. Ще го измисля и ще ви уведомя, ако съм решила!

Благодаря ви, отново, че следяхте! Обичам ви! ♥