Winter Love

Шеста глава: "Знаеш какъв съм."

При Кайла:

'Найл!'- казах аз и станах от стола си, отивайки да го прегърна. Той отначало се стресна, но след това обви ръце около талията ми.
От вчера го чувствам толкова близък. Сякаш се познаваме от малки и мога да му споделя всичките си тайни. Не е за вярване колко бързо спечели доверието ми. И не само той. Зейн също. Но сякаш Найл... не знам... ми е по-приятен. Не казвам, че Зейн не ми е симпатичен. Напротив. Имам в предвид, че с Найл имаме повече общи неща, отколкото с Зейн и това сякаш го дърпа по-напред. Иначе и той е много добър и забавен. Постоянно ни разсмива. Вече знам защо Зейн е като брат на Найл.
'Как си?'-попита ме той, след като се отделихме от прегръдката.

'Много добре! Ти?'- попитах го и се усмихнах.

'Аз също.'- каза и се усмихна.
Видях Мелиса да ни зяпа все едно сме направили нещо нередно. Извъртях очи и дръпнах Найл, отивайки при нея.
'Да ви запозная. Найл, това е Мелиса - най-добрата ми приятелка, Мел, това е Найл - момчето, което ме бутна в басейна.'- казах и се засмях.

'Приятно ми е!'- каза Мел и си подаде ръката. Найл я прие.

'На мен също.'

'Е, защо пак си станал толкова рано?'- попитах го.

'Знаеш какъв съм!'- засмя се, а аз кимнах и се усмихнах.
Найл остана при нас да ни прави компания. Говорехме си, смяхме се. Естествено като идваха други туристи,ако мога така да ги нарека, спирахме. Но след това, започвахме да се хилим като някакви мъртво-пияни хора, които цяла нощ са по барчетата и постоянно изпиват по две чашки алкохол на екс.
Изведнъж телефона на Найл звънна. Той го извади от джоба си, погледна към екрана си и се засмя.
'Явно някой се е сетил да стане.'- каза и вдигна.
Значи е Зейн?
Когато Найл затвори телефона, поклати глава и ни съобщи, че Зейн слиза долу.
'Е, какво ще правите днес вечерта?'- попита той.

'Нищо.'- казахме аз и Мел в един глас.

'Защо не дойдете при нас. И ние няма какво да правим.'- предложи, очаквайки отговора ни.
Точно когато щях да отговоря, вратата на асансьора се отвори и от там излезе сънения Зейн. С Найл се засмяхме като видяхме физиономията му. Личеше си, че сега става.
'Добро утро!'- поздрави ни.

'Не трябва ли вече да е добър ден? 11:30 часа е.'- напомних му.

'За вас може и да е, но за мен не е.'- каза. - Е, какво става?- добави.

'Нищо.'- казахме аз и Найл. Той погледна към Мелиса. - А да... Зейн, това е Мелиса, най-добрата ми приятелка.

'Здравей!'- подаде си ръката Зейн.

'Здравей!'- двамата се здрависаха.

'Така и не чух... Ще дойдете ли вечерта?'- попита Найл, поглеждайки към Мен и Мелиса.

'Да!'-казах аз и се усмихнах.

'Чудесно! Тогава, ние с Зейн ще отидем до близкия магазин. Искаме храната да е домашна.

Ако не знаете, аз съм много добър готвач.'- похвали се Найл.

'Да, да... стига си се хвалил, а давай да отиваме.'- каза Зейн и задърпа Найл към изхода.

'Доскоро, момичета!'- добави и двамата излязоха от хотела.