Winter Love

Четиринайста глава: "Тръгнаха преди секунда, а вече ми липсват."

При Кайла

Стоях си на бюрото и проверявах документите, получени от шефката, заедно с Мелиса. Днес бяхме затрупани с документи. Също така Найл и Зейн заминават. Страхотно е това, че и двамата живеят тук в Ню Йорк.

Точно тогава вратите на асансьора се отвориха, а погледа ми се насочи натам. Найл и Зейн носеха куфарите със себе си, идвайки към нас. Станах от стола, оставайки листите на бюрото и побягнах към Найл хвърляйки му се на врата. Той се засмя и пусна куфара, отвръщайки на прегръдката ми.

-По-спокойно, слънце.- засмя се. Аз слязох от него и го погледнах.

-Кога ще се видим, пак?- попитах и леко се намръщих.

-Още днес.-каза и ме целуна. - Двете с Мел ще дойдете вкъщи и ще останете с преспиване.- каза.- А и без това утре е събота и сте почивка, нали? Би трябвало да ви заместят.- добави.

-О, да. Тогава ни очаквайте, днес след работа. Само трябва да ми изпратиш адреса си.- казах.

-Ще го имаш.-усмихна се.

-Брато, хайде.- извика Зейн. Найл ме хвана за ръка, вземайки куфара си и отивайки до рецепцията, за да платят.

Когато бяхме готови, четиримата, отидохме до изхода на хотела. Прегърнах Найл и го целунах, казвайки му, че ще се видим по-късно. Мел и Зейн също се прегърнаха и целунаха. Прегърнах Зейн за довиждане, а Мел Найл, след което двамата излязоха, качиха се в колата на Зейн, намахнаха ни и тръгнаха.

-Тръгнаха преди секунда и вече ми липсват.- казах и отидох, сядайки на бюрото.

-И аз се чувствам по същия начин.- каза Мел и се заехме отново с оправянето на документите.

* * * * *

Бях се прибрала вкъщи от два часа и вече чаках Мел да дойде и да ме вземе, за да отидем при момчетата. Бях казала на родителите си, а те нямаха нищо против, тъй като щях да бъда с Мел и ми вярваха, че няма да направя нищо нередно. А това ме зарадва адски много. Бях си взела малко багаж. Само два чифта дънки и четири блузи, също така и три чивта обувки: маратонки, обувки с малко токче и кецовете, с които бях. И всички тези неща ги бях събрала в средно голяма раница, заедно с телефона ми, зарядното ми, спирала и гланц и гребен.

Чух клаксон на колата. знаех, че е Мел, затова си взех раничката, погледнах се набързо в огледалото и излязох от стаята си. Прегърнах мама и татко и излязох от дома ми, качвайки се в черното Рено на Мел. Тя не бе по скъпите марки на коли. Винаги избираше нещо обикновено. Прегърна я и тя потегли. Найл ми бе изпратил адреса си малко по-рано и го дадох на мел. А тя каза, че знаела къде се намира, което много добре, защото иначе щяхме да се лутаме по улиците на Ню Йорк, търсейки проклетата къща на гаджето ми.

По време на пътя с Мел издивявахме. Слушахме музика и пяхме с цяло гърло и след един час вече бяхме пред къщата на Найлър. Слязохме от колата и звъннахме на звънеца. От там се показа човек с официален костюм, предполагам икономът.

-Здравейте! Вие би трябвало да сте г-ца Кайла и г-ца Мелиса. Влезте. Г-н Хоран ви очаква в стаята ви, заедно с г-н Малик, която се намира на втория етаж вдясно.- усмихна се той. Ние му кимнахме и се качихме в стаята на Найл.