Winter Love

Петнайста глава: "Просто се позабавлявахме."

Гледна точка на Кайла.

С Мел се качихме на втория етаж на къщата на Найлър и се заоглеждахме за стаята на гаджето ми.

-Човек може да се изгуби в тази къща.- изписка Мел.

-Нали? Не знам как Найл не се губи тук.- засмях се. Последвах инструкциите на икономът и двете с Мелиса завихме надясно след стълбите. Нямаше как да се объркаме, тъй като имаше една единствена врата, на която пишеше "Не ме безпокойте". И слава на бога.

-Слушай сега.- прошепнах.- Хрумна ми нещо. Да се позабавляваме малко?- предложих и подадох ръката си към нея. Тя се подсмихна.

-Ах ти и тези твои номера.- засмя се тя тихичко.- Да се позабавляваме. Казвай плана, момиче.- каза отново тихо, за да не могат момчетата да ни чуят и сложи ръката си върху моята.

-Добре тогава. Отивам да почукам на вратата на стаята на Найл, а ти ще ме чакаш тук. Аз ще дойда при теб и ще се скрием хубаво. Предполагам, че Найл и Зейн ще тръгнат да видят кой е почукал и, когато завият тук моментално скачаме върху тях. Искам да чуя писъка и на двамата.- засмях се тихо.

-Много добре. Да го направим!- каза и кимна към вратата на русокоското ми.

-Добре, аз отивам, чакай тук, идвам веднага.- казах и на пръсти се придвижих до вратата.

Когато стигнах, въздъхнах тихо, почуках за бързо и се скрих зад ъгъла при Мел. Чу се отварянето на вратата и стъпките на момчетата.

-Ехо?- каза Найл. Погледнах внимателно към тях. И двамата стояха и се оглеждаха, след което тръгнаха бавно към нас.

-Идват. На три и скачаме върху тях.- казах на Мел в ухото й.- 1...- показах с пръст.- 2...идват.-прошепнах.- 3...- показах с пръсти и точно тогава момчетата се показа пред нас и аз скочих върху Найл, а Мел върху Зейн. И двамата изпищяха. А аз не можах да издържа и избухнах в смях и слязох от Найл.

-Вие нормални ли сте?- попита Найл, държейки се за сърцето.

-Съжалявам. Просто се позабавлявахме.- казах все още през смях.

-Да, да, много смешно, няма що.- измрънка Зейн и погледна Найл, но след това и двамата се засмяха.

-Ще видите вие кой ще плашите.- каза Найл, погледна Зейн отново и двамата започнаха да ни гъделичкат.

Хванах ръката на Мел и я задърпах, влизайки в стаята на Найл, но те не се отказаха и дойдоха след нас. Застанаха до вратата и започнаха да се приближават бавничко към нас.

-Окей! Найл, бейб, нали знаеш колко те обичам. Моля те, стига. Изморих се.- казах мило и направих тъжна муцунка. Найл се засмя и поклати глава.

-И аз много те обичам, но не трябваше да ни плашите. Но сега с Зейн ще ви направим компромис и ще ви оставим- каза той. Аз изписках и отидох до него, хвърляйки се буквално върху него, дарявайки го с една целувка, а когато се отделихме, видяхме Зейн и Мел също да се натискат. Но нещата преминаваха от кротко към по страстно. О... не.

Погледнах към Найл и му ги посочих с поглед. Той кимна, усмихна се подло, прокашля се и каза:

-Кога ще осъзнаете, че и ние сме тук?- засмяхме се. Зейн и Мег се отделиха стъписани. И двамата бяха почервенели от срам. А Зейн светеше направо като светофар. Това породи по-голям смях у мен.

-Зейн като светофар си.- казах му, смеейки се, а той ми се изплези.

-Да, много смешно, Кайла... много смешно.- каза отново Зейн и седна на леглото, правейки се на сърдит. Тримата с Мел и Найл се засмяхме и отидохме до него, приклещвайки го в една мечешка прегръдка.