Winter Love

Двайсет и девета глава: "Чувствам се истински щастлива."

Гледна точка на Найл

Партито по случай рожденият ден на Луи приключи. Всички гости си тръгнаха, оставяйки цялата бъркотия след себе си. Родителите ни останаха да ни помогнат с разчистването, а след това отседнаха на хотел, казвайки ни че утре хващат полета за Лондон. Естествено без татко, г-н и г-жа Малик, родителите на Кайла и Мел. След като всичко си беше вече наред, се качихме в двете коли, паркирани пред дискотеката и тръгнахме към вкъщи. В моята кола бяхме аз, Кайла, Мел, Зейн и баща ми. В колата на Луи се качиха всички останали - той, Ел, Хари, Лиам и София.

През целия път към вкъщи държах ръката на Кайла. Планирах това от толкова много време. Радвам се, че се получи и тя прие да се омъжи за мен.

Когато пристигнахме, всички слязохме от колите, влязохме в къщите и си отидохме по стаите.

С Кайла се качихме в стаята ми, облякохме си спалното облекло и почти веднага легнахме. Прегърнах я през кръста, готов да заспивам. Но по едно време тя се обърна към мен и ме целуна.

'Найл?'- прошепна.

'Ммм?'- пророних все още с затворени очи.

'Кога ще е сватбата?'- попита тихо тя. Когато чух въпроса й, си отворих очите и погледнах към нейните.

'Не съм мислил, слънце. Предложи ти!'- казах. Видях как се замисля.

'Предлагам средата на януари, 15 или 16.'- предложи. Усмихнах се.

'Значи още от сега започваме с подготовката.'- казах.-'Лека нощ, слънце!'

'Лека нощ, Найл!'- каза и се отпусна в прегръдките ми, заспивайки веднага, а аз след нея.

* * * * *

'Веселаа Коледаа!'- чу се гласа на Луи.

Отворих очите си, след вика на приятеля ми и ги разтърках. Какво, за бога, се случва? Погледнах към Кайла, която беше отворила очи и се усмихваше. Погледнах към приятелите си. Всички бяха станали и бяха влезли в стаята ми по пижами, с огромни усмивки на лице.

'Ненормалници.'- измрънках, но не прекалено ниско. Всички ме чуха и направиха тъжни муцунки.

'Я, младоженеца нещо не е на кеф. Какво става, Найл? В Цикъл ли си?'- пошегува се Хари, а всички се засмяха.

'Ооо, я стига!'- казах, врътвайки очи.

'Хайде Найл! Знаеш, че е традиция да отваряме подаръците под елхата рано сутрин на Коледа.'- показа се баща ми през вратата. О да вярно... традицията.

'Добре, добре...'

Изправих се от леглото и тръгнах към вратата, но в следващия момент се обърнах, мислейки си, че Кайла е зад мен, но не беше. Боже Господи... беше вече слязла долу...

Излязох от стаята си и бързешком слязох по стълбите. И точно както си мислех... всички бяха долу, струпани около елхата и отваряха подаръците.

'Ехоо, чакайте и мен.'- казах, сядайки на свободното място между Лиам и Зейн.

'Да беше побързал Найл. Сега нямаше да си последния.'- засмя се Зейн, а аз го пернах по главата.

Взех подаръка пред себе си и погледнах залепената картичка отгоре. Беше за мен от Лиам и Соф. Отворих го, а вътре имаше сив суичър с някакъв надпис по средата. Усмихнах се и благодарих на Лиам. Оставих подаръка настрани и взех следващия. Беше от Кайла. Погледнах я и видях, че ме гледа, усмихната. Посочи ми кутията с очи и ме подкани да го отворя. Вътре намерих часовник. Беше адски красив. Вдигнах поглед към нея и й пратих въздушна целувка, благодарейки й. Отворих подаръците и от Ел и Луи, Зейн и Мел, от Хари и от баща ми. Всички се бяха постарали с подаръците. Тази Коледа е може би една от любимите ми.

След цялата бъркотия, която направихме с хартиите от подаръците, прислужничките дойдоха да почистят, а ние се събрахме в хола, говорейки си разни неща.

'Е, вие измислихте ли дата за сватбата?'- попита ни София.

'О, да!'- казах, поглеждайки Кайла.

'На 15 януари.'- каза.

'О, три дена след рожденият ми ден.'- плесна с ръце Зейн, развеселено.

'Това е много скоро.'- ококори очи Ел, но след секунда се изписа идиотска усмивка на лицето.

'О, не... НЕ!'- казах, клатейки глава.

'О, да!'- казаха Мел, Соф и Ел в един глас, след което станаха и ме задърпаха към мола.

И в крайна сметка успях да си намеря рокля за сватбата. Дълга бяла рокля, с сребристи камъчета по деколтето, тясна по талията, а надолу става широка с чисто бяла коприна. Много ми харесва. И беше втория ми избор от 10 рокли.

Имам рокля, имам обувки, остава да оправим всички щрихи по сватбата и най-сетне на дойде деня, в който ще се омъжа за Найл.

Чувствам се истински щастлива.

.......

Здравейте! Ето я и двайсет и девета глава. Предпоследната. Следва Епилог.

Надявам се да ви хареса и очаквам мнението ви.

Сложих снимка на булчинската рокля, за да придобиете по ясна представа за нея. :)

О! Също така реших да направя втори сезон на историята, който ще бъде кратък. Може би десет глави. Не знам... ще го реша в процес на писане на втория сезон.

И така.... очаквам мнението ви! Благодаря ви, че следите историята ми! ♥