Winter Love

Трета глава: "...И мисля, че току що бутнах някой в басейна..."

При Найл

Седях в хотелската си стая с Зейн и се чудим, какво по дяволите, да правим. Бих предложил да излезем някъде, но е прекалено студено навън, така че това отпада.

Ще откача още малко, ако не стана и не започна да правя нещо.

Но сега като се замисля, има вътрешен басейн. Бихме могли да отидем там.

'Зейн, ще откача. Хайде да отидем да поплуваме малко?'- попитах го.

'Става!'- повдигна рамене той. -И без това няма какво да правим!'- каза и тръгна към стаята си.

Когато излезе, аз се приближих до гардероба си и извадих банския си, който бе вид шорти, ама кой го интересува. Съблякох си дрехите и го облякох. След това отидох до банята и си изкарах хавлия. Взех си телефона и излязох от стаята, заключвайки след себе си. Отидох до стаята на Зейн и почуках. Чух как се приближава, отключва и отваря вратата. Той просто ми кимна, излезе и заключи след себе си, след което тръгнахме към долния етаж.

'Дали ще има яки мацки долу?'- попита ме Зейн като се обърна към мен с мазна усмивка на лице. Избухнах в смях.

'И още как...'- казах, смеейки се все още. Той също се засмя и тръгна по-бързо на пред. О, страхотно. Сега трябва и да го гоня. Много ти благодаря, брат.

Стигнахме пред огромната стая, където се намираше вътрешния басейн. Наистина си бе огромен. Стоях с отворена уста известно време, докато Зейн не ме разтърси.

'Стига си зяпал басейна, а направо скачай.'- каза и се засмя, след което остави и неговите и моите неща на един от шезлонгите.

'Който е последен, е идиот.'- казах и тръгнах към басейна заднешком.

'Стига, Найл! Да не сме деца?'- каза и се засмя.

'Може и да сме.- засмях се. Както си вървях заднешком, мисля, че ударих някой и го бутнах. Надявам се да не съм го съборил във басейна. И точно тогава се чу плискане на водата. Ококорих очи и погледнах Зейн, който беше сложил ръка на челото си.- И мисля, че току що бутнах някой в басейна.'- казах.

-Сериозно ли? Не знаех.- каза със нотка на сърказъм.

Обърнах се моментално и видях момичето, от рецепцията да се опитва да излезе. Ох, боже... какво направих? Скочих в водата и отидох при нея. Помогнах й да излезе.

'Толкова съжалявам! Не гледах къде вървя и...- погледнах към очите й и замръзнах. Имаше толкова красиви очи. И в момента осъзнавам, че се взирам в нея като пълен глупак.

'Няма проблем!'- каза й понечи да си тръгне, но аз не й позволих.

'Как мога да ти се извиня?'- попитах я, гледайки право в красивите й очи.

'Не, наистина няма проблем. Спокойно! Случва се.'- повдигна рамене и се усмихна.

'Не може така. Ще ти се извиня по един или друг начин. Смисъл, ако искаш ела днес в стаята ми. Тук. В 220 стая. Просто... ей така... на вечеря, за да мога да ти се извиня за стореното. Моля те!'- казах.

'Не, няма да ти преча.'

'Настоявам! Ако трябва ще извикам и Зейн.'- казах и го посочих. Тя се замисли за момент, а после кимна. Усмихнах се. - Ще те чакам в 20 часа. И не забравяй! 220 стая.'- казах.

'Няма!'- усмихна ми се и тръгна на някъде. Обърнах се и видях Зейн, който плуваше в басейна. Скочих и отидох при него.

'Да знаеш. Довечера сме в моята стая. Поканих я на вечеря.'- предупредих го.

'Брей! Как така?'- учуди се, а аз извъртях очи. - Добре, добре, там ще съм.'- каза и ме потупа по рамото, след което се гмурна и заплува.