Winter Love

Тринайста глава: "А ти си центъра на моя свят."

При Найл

'Абсолютно нищо не ми хрумва.'- казах и легнах на леглото.

С Кайла все още стояхме и измисляхме как да спрем удоволствието на Зейн. Но и на двамата не ни хрумва нищо. Защо е толкова трудно, мамка му. Първото предложение било детинско, второто било много скучно и мамка му нищо не ни хрумва.

'На мен също.'- каза и тя и дойде при мен, прегръщайки ме през кръста. Прегърнах я също.

'Заеби това. Поне сега си при мен.'- казах и я целунах.

'Знаеш ли колко много те обичам?'- попита ме тя.

'А ти знаеш ли колко много те обичам аз?'- попитах я обратно. Тя се засмя и поклати глава. Усмихнах се.

'Колкото целия свят те обичам. До полуда. Докарваш ме до лудост.'- казах. Тя ми се усмихна и ме целуна нежно.

'А ти си центъра на моя свят.'- каза и се сгуши в мен и след момент двамата заспахме.

*****

На сутринта се събудих от тъпите слънчеви лъчи. Мамка му, забравих да пусна щорите. Отворих леко очите си и първата гледка, която видях бе моята Кайла, която все още спеше сладко, сладко. Усмихнах се и я целунах по нослето. Тя отвори очите си и ме погледна, след което се усмихна.

'Добро утро.'- каза.

'Добро утро.'- отговорих й.

'Колко е часа?'- попита тя.

'08:00 часа.'- отговорих й.

'Моляяя?'- изкрещя и се изправи. - Закъснях.'- каза и влезе в банята. Засмях се и станах също, за да оправя леглото. След 5 минути излезе, взе си телефона, целуна ме и подхвърли едно 'Звънни ми като се оправиш. Обичам те!' преди да излезе.

Тъй като днес трябваше да си идем у дома, започнах да си събирам дрехите. След това прегледах и шкафовете, за да се уверя, че не съм забравил нищо. Точно когато прибрах и последната блуза на вратата се почука. Казах едно "Влез" и закопчах куфара си.През вратата влезе Зейн усмихнат до уши. Явно вчера доста добре си е прекарал в леглото.

'Готов ли си брат?'- дойде до мен и ме потупа по рамото все още усмихнат.

'Да, вече. Ти?'- попитах.

'Отдавна.'- въздъхна и седна на леглото.

'Еее, Зейн. Да имаш да ми казваш нещо за снощи?'- попитах го и го погледнах в очакване, опитвайки се да задържа смеха си. Той се засрами и се почеса по врата.

'Може би.'- засмя се нервно. Засмях се.

'По-спокойно бе, човек. Ко толкова?'- седнах до него. Той повдигна рамене и стана, вземайки куфара ми.

'Хайде, колата ни чака.'- каза отново усмихнат до уши и излезе през вратата, следван от мен.