Winter Love

Осма глава: "Да не би да намекваш, че я харесвам?"

При Найл

'Какво, по дяволите, ми става?'- казах и се хванах за главата, след като изпратихме момичетата.

'Какво?'- попита ме Зейн, който седна на стола срещу мен.

'Не знам, брато. Не мога да спра да мисля за целувката ни с Кайла. Защо, по дяволите?'- въздъхнах. - Имаше толкова меки устни с вкус на ягода. Ох боже... какво ми става?'- станах от леглото и започнах да обикалям в кръг. Погледнах към Зейн.

'Хммм, така значи?'- погледна ме с тъпа усмивка.

'Да не би да намекваш, че я харесвам?'- попитах.

'Да!'- отговори честно.

'Невъзможно. Познаваме се едва от два дена.'- казах.

'Да, но любовта няма граници.'- каза и ме потупа по рамото. Аз го погледнах продължително, след което седнах отново на леглото си.

'Може и да си прав.- казах.

'И още как. Виж Найл... не можеш да спреш да мислиш за нея и за целувката. За устните й и колко е прекрасна. Това доказва, че я харесваш. И не можеш да го отречеш.'- погледна ме Зейн. - Направи нещо. Ако тя все още няма чувства към теб, направи така, че да те обикне. И я спечели. Трябва да бъдете заедно. Вие сте един зад друг. Подхождате си адски много.'- даде ми съвет Зейн и ми се усмихна. - А сега отивам да спя, а ти си помисли над това, което ти казах.'- стана от стола и се запъти към вратата.

'Зейн.'- спрях го. Той ме погледна. - Благодаря!'- казах и му се усмихнах.

'За нищо.'- отговори и излезе от стаята.

Нямах и намерение да си оправям леглото. Просто легнах и се завих, потъвайки отново в мисли за Кайла.

*****

Сутринта се събудих от слънчевите лъчи, влизащи през прозореца. Завих се през глава, опитвайки отново да заспя, но някой дръзна да ме събуди.

Телефона ми звънна. Взех го от шкафа до леглото си и вдигнах без да поглеждам кой е.

'Да?'- казах с обичайния си сутрешен сънен глас.

'Още ли спиш, китариста?'- чух гласа на Зейн.

'Да.'- отговорих.

'Хайде ставай. Идвам след малко. Надявам се си помислил над това, което ти казах вчера. Имам една идея.'- каза.

'Мхм, идвай и влизай направо.'- казах и затворих.

Станах от леглото и влязох в банята. Освежих се и облякох чисти дрехи. Излязох от банята и заварих Зейн да стои на леглото ми. Оправеното ми легло.

'Кога свари дойде и кой оправи леглото ми.

'Дойдох преди малко и реших да го оправя, докато ти се туткаш вътре в банята.'- каза и се засмя.

'Много смешно.'- казах, но не се сдържах и се усмихнах леко. Но когато погледнах към масата, усмивката слезе от лицето ми. Все още не бях прибрал. Всичко си беше оставено на масата.

Спомените от снощи ми се върнаха. Как с Зейн се гонихме из стаята. Как започнахме да играем на процент или предизвикателно. Целувката с Кайла. Как след това, мислех цяла нощ за нея. И естествено накрая взех решение. Щях да направя всичко възможно, за да спечеля Кайла. Имам чувства към нея. Макар и това да е странно.

'Ехооо, земя до Найл.'- викна Зейн.

'Ъъъ, какво?'- съвзех се и се приближих до масата, започвайки да я оправям, с помощ от Зейн.

'Питах те, какво решение взе вчера... за онова с Кайла.'- каза, а аз се усмихнах леко.

'Мислих дълго. Върху всичко. Целувката и чувствата си. Разбрах, че те са дълбоки. И може не да я харесвам, а да я обичам, разбираш ли. И накрая взех решение. Мисля да я спечеля.'- казах и погледнах към него, за да видя реакцията му. Той просто се усмихна.

'Така те искам.'

'Трябва ми помощта ти.'- казах.

'За?'- попита.

'Ще ти обясня по пътя. Ще отидем до едно място.'- казах и сложих последните чинии в мивката. Той се усмихна идиотски и кимна, след което двамата излязохме от хотелската ми стая, която приличаше, бих казал, и на апартамент.