Winter Love

Двайсет и седма глава: "Моля за тишина! Искам да кажа нещо!"

Гледна точка на Кайла

Разговарях с Найл по телефона поне от половин час, докато оправях документи. Човека си беше притеснен за партито и на мен бяха възложили задача да го утеша, за да могат да се оправят за партито. Не че имам нещо против. Напротив. Обичам да говоря с него.

'Слънце, разбери, не искам нищо да се обърка. Луи ми е много добър приятел и заслужава много добро парти. Искам всичко да е идеално.'- каза. Буквално чувах как се върти в кръг.

'Найл, скъпи, моля те седни. Стига си ходил напред, назад като някоя откачалка.'- казах, засмивайки се. - Виж, мой мили идиот, сигурна съм, че всичко е наред. Всички бяха много организирани. Лиам и София са избрали страхотно място за рождения ден на Луи, Ел и Хари са поканили повече от 100 души и съм сигурна, че с Зейн сте избрали страхотен подарък. Спокойно.'- казах. Чух как въздъхва.

'Добре, слънце! Не знам защо чак толкова се притеснявам. Знам, че всички са се справили много добре.'- каза. Усмихнах се.

'Точно така. Но Найл... имам наистина много работа, а след час свършва работната ми смяна. Ще си говорим после, нали? Ще чакам тримата с Зейн и Луи да дойдете. И се опитайте да кажете на Луи нещо разумно къде ще го водите. Не искате да се осъмни, нали?'- попитах.

'Да! Всичко ще е наред! Обичам те!'- каза. Усещах как се усмихва. Което накара и мен да направя същото.

'И аз те обичам!'- завърших разговора.

Продължих да оправям останалите документи. Мел беше заета да помага на шефката в кабинета й. Затова сега стоях сама на огромната рецепция. И ми беше много скучно.

Не знам колко време беше минало, но бях към края на купа документи, когато пред мен застана момиче, отседнало в хотела. Гледаше ме все едно ще ме убие. Лол. Да видим какво има...

'Мога ли да ви помогна с нещо?'- попитах, колкото се може по-мило. Тя ме гледаше все толкова мрачно.

'Всъщност да!'- каза строго. - Бихте ли помолили чистачката да почисти стаята ми? Поръчала съм от сутринта, а когато се върнах беше все същото. Искам веднага да изпратите някоя чистачка.'- каза, повишавайки малко глас, навеждайки се към мен. Гледаше ме със свити очи. Аз кимнах, а след това момичето ми каза номера на стаята си, врътна се на изключително високите си обувки и се качи нагоре по стълбите.

"Боже господи! Тази е ненормална!"- помислих си, докато вдигах телефонната слушалка. След първото позвъняване, момиче, чистачка, вдигна"

'Да, моля!'

'Здравейте! Обаждам се от рецепцията. Току що, жена, ми се оплака, че стаята й не е почистена. Бихте ли изпълнили искането й и да почистите стая номер 123?'- попитах любезно.

'Веднага се заемам!'- каза, след което затвори.

Поставих телефонната слушалка на мястото й и се заех с останалите листи на бюрото ми.

Боже, какви хора...!

* * * * *

'Момчета!'- възкликнах, виждайки как влизат през входа на хотела, тъкмо когато излизах от офиса на шефката. Отидох при тях и целунах Найл, прегърнах Зейн и Луи.

'Луи, как си?'- попитах, усмихвайки се.

'Добре съм!'- усмихна се.

'Готови ли сте?'- попита ме Найл. Кимнах.

'Мел, довършва последните задачи поставени от шефката. След малко ще дойде.'- тръгнах към бюрото си, зад рецепцията казвайки това. Наредих всичко, което беше разпиляно. Взех си връхната дреха и чантата, точно когато Мел излезе от офиса.

'Зейни!'- изпищя леко, хвърляйки се върху него. Засмях се. Това момиче беше луднало.

'Да, и аз те обичам! А сега се оправяй и да се връщаме.'- намигна й, а Мел послушно изпълни заръката му и петимата се качихме в колата на Найл.

По пътя към дискотеката, където щеше да се проведе партито, им разказах за случката с онази жена. Всички много се смяха, Луи се превиваше от смях, а Мел не можеше да сложи превръзка на очите му.

'Така и не разбрах защо сложихте тази превръзка на очите ми.'- каза Луи за пореден път, докато ние с Мел му помагахме да излезе от колата. Зейн беше притичал до входа на дискотеката, за да съобщи, че сме тук и всички да се приготвят да изкрещят "Изненада!"

'Стига си мрънкал, Луи!'- казах.

'Още малко остана и ще разбереш.'- каза Найл

'Вие сте луди.'- промърмори Луи, клатейки глава, когато спряхме.

Отворих вратата на дискотеката. Навсякъде беше тъмно. Мел махна превръзката, в момента, в който осветлението светна и всички се показаха, изкрещявайки "Изненада"

От този момент нататък, всички се бяха струпали около Луи и му честитяха. С Мел отидохме да помогнем на Найл и Зейн с подаръците, които още щом получи, Луи започна да ги разглежда. Беше развълнуван като малко дете. Прегръщаше ни толкова много. Благодареше.

По едно време Найл се качи на сцената и взе микрофона в ръка. Бях крайно учудена. Какво се случваше?

'Моля за тишина! Искам да кажа нещо!'