Winter Love

Двайсет и четвърта глава: "Как да не го обича човек?"

Гледна точка на Кайла

След дълго обикаляне из магазините, което породи болка в краката ми, като се има в предвид, че бях на високи обувки, и след разговора с Найл и Луи пристигнахме пред къщата на Найл.

Слязохме от колата и се спряхме пред входната врата, въздъхвайки. Още щом влезем, момчетата ще ни направят на нищо. Сигурна съм.

'Бог да ни е на помощ!'- измрънках и посегнех към дръжката на вратата, но в този момент тя се отвори и от там се показа Хари, който излезе и затвори тихо вратата. Обърна се към нас, а ние го гледахме с въпросителен поглед.

'Не задавайте никакви въпроси, а ме последвайте.'- прошепна и тръгна към задния двор. С момичетата се спогледахме, но все пак го последвахме. Когато бяхме достатъчно далеч от входната врата Хари се хвана за глава и въздъхна успокоено.

'Благодаря ви, че дойдохме. Момчетата са толкова притеснени и едновременно с това ядосани.Обикалят къщата и не си намират място. Не знам какво ви очаква.'- каза Хари. Но след това поклати глава. - Как можахте да не вдигате на обажданията им? Полудяха от притеснение..'- каза, гледайки ни и поклащайки глава.

'Обикаляхме мола, Хари, а там е твърде шумно, за да си чуем телефоните. Не е чак такъв проблем.'- казах, а Хари се засмя, клатейки отново глава.

'Вие май наистина не сте добре.'- каза. - За вас може да не е голям проблем, но за тях е.'- въздъхна. - Те ви обичат и няма да го преживеят, ако ви се случи нещо. Вие сте техните момичета, тяхната половинка. Обичат ви безкрайно много.'- каза Хари. - Само да ги видите как говорят за вас. С обожание!'- усмихна се. - А, сега ви съветвам, да си размърдате задниците и да отидите да успокоите с прегръдка момчетата.'- довърши.

С момичетата тръгнахме на бегом към входната врата. София я отвори и след секунда беше притисната в прегръдка от Лиам. Луи и Зейн изкочиха зад Лиам и затиснаха Ел и Мел.

Къде, по дяволите, е Найл?

Влязох през вратата и видях Найл да стои зад Ел и Луи, които най-бесрамно се натискаха.

Той ме погледна, потърка очи, усмихна се широко, дойде до мен и буквално скочи и ме прегърна. Обвих ръце около врата му и зарових лице във врата му.

'Съжалявам!'- прошепнах и го стиснах по силно.

'Моля те, не го прави повече. Няма да го преживея, ако ти се случи нещо.'- каза.