Secret Letters

05.11.2016

"Господин Колинс,

знам, че за вас съм просто непозната и тайнствена, но аз ви наблюдавам всеки ден, часове наред.

Нямам търпение за следващите ни срещи, в които ще слушам гласа ви, гледайки очите ви. Може ли да ви говоря на "ти", така ще се чувствам по-близка до вас.

Наистина искам да ви опозная като човек, просто да знам повече за вас.

Обожавам когато косата ви се разроши докато рисувате , когато просто се усмихнете или смеете.Не мога да не твърдя, че не харесвам стила ви..

Или как когато се напрегнете, мускулите под блузата ви се раздвижват...

Обожавам да гледам как есенното слънце блести в очите ви докато премигвате с усилия, набръчал чело, чакайки ни да довършим изработките си.

Никога не бих довършила рисунката си ако стоите до мен.Няма да мога да отделя поглед от вас.

Харесвам и други по-съществени части от вас.Когато говорим за изкуство и сменим темата или когато просто малкият "Ейдън Колин" е щастлив и ние забелязваме това.Красив сте с дрехи, а едва ли има човек, когото може да опише колко по-невероятен сте без тях.

Бих искала аз да бъда този човек, който може да твърди, че сте перфектен..Който може да бъде като едно цяло с вас..Който може да изпитва удоволстие..от вас..

И пишейки това, се чудя дали да го оставя на бюрото ви или просто да го скъсам, но не мога да крия повече тези емоции в себе си.

Е, ако искате да отговорите, не очаквам да го направите, но ще бъда най-благодарното момиче на света щом имам нещо ваше вкъщи, просто оставете отговора под малката скулптура върху шкафа и все някой ден отново ще ви пиша.

Надявам се да бъде скоро..."

Сгънах листа и го прибрах в пощенския плик, запечатвайки го. Когато бях сигурна, че стаята е напълно празна, написах "Ейдън Колин" върху плика, пъхайки го бързо в чантата на стола, надявайки се тази лична част от душата ми да не попадне в грешните ръце.

---А/Б:
Започнах нов проект, надявам се да ви хареса. 🎉🎉Ще ви бъда много благодарна ако оставите по едно мнение в коментарите. 😘😘
Обичам ви❤️❤️