За жалост утре бях на училище, точно затова днес използвах почивката си максимално. В скута си държах блок и най-различни моливи, рисувах.
По-точно казано - прерисувах с малки подобрения.
На блоковия лист рисувах есенните шарки от картината на Колин, а промяната бе, че бях нарисувала, как един мъж се е обърнал с лице към мен, не се вижда цялото, а само половината.
Хващах хубавите розови устни, едното око и съвсем малко от носа.
Оцветявах внимателно, стараейки се да го направя като истински и се получи. Половината му лице гледаше към мен, а зад него бе есента, придаваща цвят на белия лист.
Толкова е съвършено.
Вглеждах се няколко пъти в русунката, не можех да спра да наблюдавам детайлите, които сама съм нарисувала.
Оранжево-жълтият цвят ме опианяваше, караше сърцето ми да тупти в синхром с времето, което като че ли бе забавило ритъма си само и единствено заради мен и рисунката ми.
Но реалността винаги побеждава. Хубавият момент се развали от телефона.
Постоянното бибиткане ми лазеше по нервите. Взех го в ръце, неумявайки какво се случва. Бях получила съобщение на номера купен специално за Колин.
321-987-546: Здравей
Запаметих номера като "?"
Аз: Колин?
?: Същият.
В този миг на лицето ми изгря огромна усмивка, представяйки си продължението..
----А/Б:
Нямаше да го направя, но не се сдържах.
Та, какво мислите, че ще стане.
Иииииии този път искам много коментари, различни от :
"
С
П
А
М"
и "Некст "
защото трябва да ме мотивирате да пиша, а повярвайте, че ако се добави още мотивацията към тази, която имам сега, ще напиша всички глави до края.
YOU ARE READING
Secret Letters
RomanceДали нещата могат да се объркат когато незабележима ученичка започне да пише писма на младият си учител или пък ще прерастнат в нещо повече?
