Secret Letters

-- 14.11.2016 --

Подредих нещата си за геометрия. Нашата стая беше прекалено студена, парното се беше развалило, затова щяхме да бъдем на любимото ми място - залата по изобразително - цели два дни.

При първа възможност проверявах за отговор, но знаех, че едва ли ще получа такъв. Колин сигурно не иска да отговори.
Знам, че не е правилно, не постъпвам честно като крия коя съм, но имам ли избор. Не мога просто да му кажа, може би ще ме издаде на директора или някой и ще ме изгонят от училището, за което съм се подготвяла две години и то много усилено. Наистина не бих допуснала това.

Слагах писмата в учителската му чанта, която винаги когато си тръгва носи със себе си, но не знам дали ги е прочел и не мога да бъда сигурна в нищо.

Сигурна съм единствено в това, че искам този човек за себе си, независимо какъв е. Чувството да знам, че ще го видя с друга, която може да му се окаже повече от колежка или приятелка, ме убива.

Изцежда силите, а още повече надеждите ми бавно и много мъчително..

Тъкмо се нагласих да седна когато нещо зад мен тупна на земята и чух парчетата стъкло.

Обърнах се и видях, че две от съученичките ми бяха бутнали скулптурата на шкафа, добре, че не бе стъкло.

-Какво става? - попитах Лидия, приближавайки се - Добре ли си?

-Д-да, аз, да. Колин ще ни убие - двете с Илейн се засмяха неловко.

Стаята беше почти празна преди началото на след обедните часове, които половината клас не посещаваше.

-Опитвахме се да отворим вратата на шкафа, но тя заяде и когато я дръпна рязко скулптурата падна.

-Да почистим набързо . - казах, наваляйки се с ръце готови за счупени парчета.

Напълних шепите си с всякакви части от фигурата, отидох да ги хвърля и се върнах отново да събирам, но гласа на Илейн прекъсна ръката ми, която тъкмо хващаше едно парче.

-Какво е това? - попита, изкарвайки някакъв лист измежду парчетата.

Изпуснах парчето си когато видях, че го разгъна от прегънатата на две форма, и се получи пощенски плик.

-Дай на мен - взех го от ръцете ѝ, оглеждайки го. - Най- вероятно е на Колин, който ще бъде много сърдит ако го отворим. Ще му го занеса и идвам.

Изтупах плика и се изправих.

-От къде знаеш, че е все още в училище, Фрея?

-Имаме последен час с него - засмя се Илейн, а аз кимнах, обръщайки им гръб.

Излязох от класната стая и приближих плика повече до себе си.Запътих се към тоалетните и влязох в една от кабинките като ураган дебнещ за развалянето на хубаво време или като лъв тичащ след жертвата си.

Не знаех дали това е отговор, не знаех дали дори е за мен, но явно беше. Отворих пощенският плик, който не беше запечатан и извадих листа от вътрешната част. В долната дясна част на писмото имаше малка звездичка. Пръстите ми преминаха по равните букви и миниатюрната рисунка в ъгъла. Той се е постарал да го направи.
За мен.

"Която и да си, защо го правиш?

Защо се опитваш да ме опознаеш по такъв начин. Просто..ела при мен и ми кажи.

Искам да знам коя си, да знам кое момиче желае гърдите ми както и всичко останало, което каза.

Не знам след колко време виждаш писмото ми, чудех се дали да го оставя. Не знам в чии ръце може да попадне.

Надявам се в правилните...

Чудна "пощенска кутия" е статуята, нали?

Как да те разпозная сред другите. Кажи ми.

Мисля, че поне е мое право да знам, анонимке..."

Ръцете ми се разтрепераха, а на лицето ми се появи усмивка.

----А/Б :
Кой друг освен мен няма търпение за некста?

Наистина искам да знам мненията ви, обичам ви. 🎉❤️🎉❤️