Secret Letters

11.11.2016

Отново съм аз, мислех да не ви пиша повече, но сърцето ми казваше "давай, направи го".

Минаха точно шест дни. Видях ви точно десет пъти, все еднакво хубав както винаги.

8.11. , вторник : Точех лиги по вас и изкусно подбрания ви тъмно зелен шал, който добавяше огромна доза красота на очите ви.

Няколко дни по-късно помня деня, в който не бяхте, а трябваше да ходим да разглеждаме онази галерия. Толкова беше гадно, не знаех какво се случва с вас и се притесних.

Радвам се, че сте добре.

А точно в момента желанието ми е толкова усилено.
Предишният час бялата ви риза прозираше под сакото. Не знам дали бях единствената възбудена сред момичетата, но просто не издържах да се разхождате така.

Не отричам, че ми хареса, но някак си ревнувах. Да, сега когато го пиша дори звучи толкова глупаво. Нямам основателни причини, но нещо в мен не ме пита дали го искам или не. Единственото, което знам, е че се дразня от това как другите момичета гледат вас и гърдите ви и най-вероятно както и самата аз, то така и те си представят различни горещи сцени във ваша компания.

Като заговорих за това, сънувах ви, за жалост не беше горещо, а студено, но топлината ви под мен ми беше достатъчна за цялата зима..

--А/Б:
Хубавото време винаги се разваля от бурии, нали? ;))

Очаквам мненията ви и съвсееем скоро ще има нова глава, която ще е много по-различна.💖💖💌