Платих таксито и изхвърчах набързо от колата. Входът на голямата зала не беше напълно празен, няколко човека държаха маските си в ръце докато пушеха. Разбързах се и се приближих до тях.
-Не се познаваме, но може ли някой от вас да ми услужи с една маска. Ще я върна - казах, като че ли навита на лента, издърпвайки маската от ръцете на едно от момичетата, не обърнах внимание на острите думи, които казаха - Благодаря и до след малко - помахах им и приближих все повече входа, завързвайки двете връзчици.
Отворих големите черни врати и пристъпих без да знам какво да очаквам.
Обстановката беше зашеметяваща. Всичко бе тъмно с няколко светкащи прожектора близо до дългите маси с храни и напитки. Отново звучеше силна музика, която много хора опитваха да надвикат, но не се получаваше.
Огледах се, но всичките маски ме объркаха толкова много. Не знаех дали изобщо имаше някой, който познавам. Забелязах и групичка от момчета без маски, които пиеха нещо.
Продължих в тълпата от хора пред себе си, оглеждайки ги.
Нищо познато.
В левият ъгъл забелязах учителката си по математика... с къса рокля..
Мигновено съжалих, че съм се обърнала към нея, и закрачих към другия край.
Намерих един празен висок стол и седнах на него, изваждайки телефона от задния си джоб.
Влязох в съобщенията, задържайки пръста си за няколко секунди върху бутона отблокиране , но в крайна сметка с доста прошарени мисли го натиснах.
Не знаех какво да кажа. Просто едно "здравей" прекалено ужасно ли ще е от моя страна.
Аз: Колин
Аз: Дано да си на партито
Аз: Просто ми отговори
Включих вибрацията и заключих погледа си върху танцуващите на метър-два от мен хора. Телата им почти се докосваха, усмивките грееха по лицата им, които глупавите шарени маски криеха.
Засмях се на себе си и черната маска, която покриваше половината част на лицето ми. Беше удобна и някак си ...
YOU ARE READING
Secret Letters
RomanceДали нещата могат да се объркат когато незабележима ученичка започне да пише писма на младият си учител или пък ще прерастнат в нещо повече?
