Secret Letters

----13.12.2016 ----

Колкото и да исках, трябваше да го гледам, да наблюдавам погледа му блудаещ между всички.

Драсках в тетрадката си, опитваща да предотвратя срещата на очите ни.

Не рисувах нещо, просто драсках.

Добре , че съдбата не ме изправяще срещу усмивката му. Той също беше намусен целият предишен час както и този.

И въпреки това пак изглеждаше красив, как свиваше устни и напрягаше мускулите си защото е нервен или просто не в настроение.

Дори такъв бе сладък.

Брадата му беше порастнала, беше равно направена и стояща му перфектно.

-Ще млъкнете ли по дяволите? - повишеният тон на гласа му привлече вниманието ми. - Истина е, омръзна ми от всичко. Ще се спрете ли поне докато ви се карам?

Последваха няколко отговора и приливи от смях от някои, които изобщо не го слушаха, но след минути всички затихнаха и гледаха в него.

Включително и аз. Блещукането в очите му го нямаше.

-Както казах - прочисти гърлото си и продължи - Омръзна ми от всичко, вие сте в същия списък. Не ме интересува дали ще си изгубя работата, но има неща, които не мога да търпя повече. Искам в моите часове да няма момичета с къси поли, рокли, потници и деклотета. Вие сериозно ли си мислите, че ме съблазнявате? - погледна Шарлот на първия чин, всички знаем защо. - А вие момчета, дори и малко, сте прекалено разглезени. Не осъзнавате ли, че в стаята има учител, а не ваш съученик, на който да показвате невъзпитаното си повдение или бюст?

Всички мълчаха защото имаше право. Наистина това, което казва всъщност си е така.

-Кога ще се научите да учите? Не ви карам да правите най-трудните неща на света, осъзнайте се.

Отиде до бюрото си и затвори всичките си тетрадки и неща, които имаше върху него, прибирайки ги в чантата си. Следях движенията му, под завратените ръкави на ризата му се показваха напрегнатите мускули на ръцете.

-Не знаете колко е ужасно да сте някакъв вид пример на всички. Аз също мога да ругая, както Алекс или Джош, но какво да очаквам от вас? Сигурен съм, че разговора ни в момента, ще стигне и до ушите на директорката. А защо ли? Доносници такива. - изсмя се в лицата на всички. Някой си играеше добре с нервите си..

-Господин Колин - подаде най-добрата приятелка на Шарлот - Кога ще можете да останете за допълни подпомагащи часове?

Сама се засмях на себе си, май тази сгреши момента.

-Моля? - повдигна вежди, нервна усмивка си намери път на устните му - Вие двете , Клара и Шарлот, разберете, че нито ще дойда в стаята ви вечер, нито ще остана за допълнителни часове с вас - каза с тих тон и въпреки това всички чухме.

Случваше се нещо, което другите не знаехме? Дали Шарлот го бе сваляла? Тази мисъл стържеше като че ли с нож в съзнанието ми...

---А/Б:

Драмата е толкова близо, дори ми пари на пръстите докато редактирам следващите три глави.

Обичам ви ❤