Фрея: Сбъдна мечтите ми. Не очаквах наистина да ми пишеш.
Ейдън Колин: Аз също не вярвам какво правя в момента.
Ейдън Колин: Е, опитвам се да те опозная, така че разкажи ми повече за себе си
Фрея: Колкото и да искам не мога да го направя. Както вече знаеш.
Ейдън Колин: Тогава ще спреш ли с писмата?
Фрея: Искаш ли да спра?
Минаха часове, Колин така и не отговори на Фрея, не го сметна за нужно, а тя се разочарова, реши, че липсата на отговор значи "да".
Нацупената ѝ физиономия не се махна от лицето ѝ цяла вечер, а всяко нейно действие беше нервно. Не искаше да говори с никой, просто искаше да не беше взимала тази телефонна карта и да не му бе давала номера си.
Вероятно днес щеше да се радва на рисунката, без да преживее това, което се случи, залъгвайки се вечно.
----а/б:
Знаам, къса е, но надявам се да ви е харесала, а ако не - защо?
Очаквам мненията ви в коментарите.
Обичам ви. ❤
YOU ARE READING
Secret Letters
RomanceДали нещата могат да се объркат когато незабележима ученичка започне да пише писма на младият си учител или пък ще прерастнат в нещо повече?
