Secret Letters

-- 28.11.2016. --

-Всичко написано на дъската е домашното ви за сряда, а утре тест - допълни госпожа Милс, взимайки нещата си и излизайки от стаята. Утре. Тест. Геометрия. 

 -Прекрасно - подшушнах си и станах, прибирайки тетрадките си в чантата. 

-Фрея, няма да се прибираш сега, нали? - попита Ерика след като се приближи с тромавото си малко тяло.

-Сега ще се прибирам, майка е намерила някакви извънредни уроци за ниският ми успех - извъртях очи, а тя се засмя, потупвайки ме по рамото - Дано да свърши по-бързо - отвърнах на усмивката.

-Трябва да тръгвам - погледна към почти празната стая, а аз кимнах. 

Погледът ми проследи движенията ѝ до чина ѝ както и взимането на раницата си и излизането от стаята. 

Няколко минути по-късно бях напълно сама, правейки се, че прибирам останалите си неща. Набутах всичко в чантата набързо, грабвайки я. Огледах се за последно, сам самичка. 

Приближих стената със статуята, надниквайки зад нея. Имаше нещо, но не знаех какво е. Пъхнах ръката си, едвам го достигнах с пръсти, но накрая го издърпах. 

Лист, голям лист, не писмо, не пощенски плик, а просто сгънат голям блоков лист.

Разгънах го бързо, очите ми се фокусираха върху рисунка. Това беше най-красивото нещо в живота ми. Най-красивото нещо, което бях виждала.  Мъж и жена, вървящи из есенен разкош. Още от виждането на рисунката буквално се влюбих в нея, а малките букви в единият и ъгъл привлякоха вниманието ми. 

"Може би това сме ние?Можем да сме..   

-ЕК"

Усмихнах се сама на себе си. Звънецът шумно огласи стаята, което ме подкани да стана моментално и да сгъна рисунката, прибирайки я в чантата си в момента, в който вратата се отвори, а в стаята навлязоха разни ученици. Преметнах раницата на едното си рамо, тръгвайки напред. Блъснах рамото си в нечие друго, обръщайки се леко. 

Очите ми се спряха на момче високо почти колкото мен, облечено в сива блуза. Пъстрите му очи блещукаха на фона на белите стени зад него. Тези очи, до болка подобни на тези на Колин.

---А/Б:

Хейо, хорааа!!! ♥♥

Хареса ли ви новата глава? 330 думи, само за вас. 

Както казах няма всичко да е писма и ето го доказателството. 

Какви глави предпочитате да има повече - писма или по-този начин. 

Дори и да искате няма да ви позволя да разберете как изглежда Фрея. А въпросът ми е - искате ли да знаете как? 

Добре, няма да се правя на лоша, просто и аз самата не знам, дано някой ден ми каже, за да го споделя с вас, хехе. ♥♥

До нови срещи, обичам ви. 

ПС: Не бъдете мързеливи, а коментирайте  и гласувайте, за да достигне историята до повече хора..