----- 02.12.2016 -----

621 84 30
                                    

-В следствие на това, че никой не си направи труда да учи, това са резултатите. - повиши тон на всички, гледайки намръщено - И за моя радост ще ви затрупам с домашни, рисунки и каквото се сетите за уикенда - по устните му се разля подсмихване.

Подпря се на бюрото си, все още държеше няколко контролни в ръката си, която беше отпуснал до крака си.

-А сега какво ще правим? Питате ли се - погледа му премина по учениците, спирайки се на моя.

Очите му блещукаха както попринцип, цветът им не се забелязваше много на фона на тъмно синята риза.

И разбира се, хубавият момент беше прекъснат от останалите, които го заляха с въпроси.

-Започнете да четете темата, върху която работихме миналия път, както и следващите две. В края на часа петима от вас ще получат тест, с който ще се наложи да останат още половин час, решавайки го.

Това ще бъде ад.

Направих както каза. Отворих на 237 страница, започвайки да разглеждам картинките. Буквите не хващаха интереса на окото ми. Разглеждах илюстрациите на какви ли не различни картини. Прелиствах страниците, различни цветове, различни теми, различен смисъл, това бе дори объркващо от друга страна. Загледах се в рисунка подобна на тази, която самият Колин, в момента седящ зад бюрото в същата стая, ми даде.

Всъщност след като я огледах хубаво разбрах, че имат коренно различни детайли. В творбата пред очите ми и творбата на стената в стаята ми единственита прилика бе есента, тук нямаше двамата , вероятно,  влюбени, вървящи из падналите и не паднали есенно обагрени листя, нямаше го онзи дълъг път, който все едно ....

-Госпожице Осбърн - някой размаха ръка пред лицето ми толкова близо, не фокусирах случващото се веднага, а малко по-късно. - Не се разсейвайте ученици!

Този път разпознах гласа много по-бързо.

Вдигнах поглед от ръката, която вече си почиваше върху учебника ми, забелязвайки как той стои приклекнал до чина ми, взирайки се в мен.

А като казах той. Очите му наистина бяха толкова прекрасни както винаги, дрехите му наистина толкова много си отиваха със самият него и третата истина бе, че той стоеше пред мен.

-Може ли да разбера защо не внимавате? - попита, сочейки с весел поглед към учебника, който за мой късмет беше с поне над десет страници напред.

-А-а-з какво? - сбръчках вежди, бях изненадана и същевременно учудена.

-Не внимавате, госпожице Осбърн - повтори по-тихо, така че да не се обърне целият клас към нас - Бих искал да знам каква е причината за това?

-Няма причина..Аз..Просто се загледах в една рисунка. - погледът му проследи моя, стигайки до есенната творба, на която се наслаждавах преди броени минути.

-Какво ще кажете да останете за един тест с останалите петима човека днес? - усмихна се.

Температура ли вдигнах или просто туко-що се разтопих? Тази негова усмивка бе най-хубавото нещо, което бях виждала от дни.

-Шегувам се, а сега се върнете - разлисти страниците, стигайки до тези, от които наистина щях да имам полза - И прочетете това. Ще ви послужи следващият вторник на теста. - изрече последното изречение, почти шепнейки, а после се отдалечи.

Аз ли полудявам или той току-що отвори на съвсем различна страница, подсказвайки ми за следващия тест.

-----

Вторият ни и последен час заедно минаваше както обикновено, уроци, схеми и всякакви други листове бяха натрупани върху чина ми. Започнах да ги прибирам в папката, поглеждайки още веднъж към часовника и оставащите две или три минути. От една страна не исках часа да свършва, не ми се искаше да се разделя с игривия поглед на Колин, но какво друго мога да направя. Добре, че днес нямам след обедни уроци, дори майка ми не каза нищо за извънредните.

Какво по-хубаво от един релаксиращ петъчен след обяд?


-  [600думи]

-----А/Б:
Постарах се да я направя дълга, без писма. Надявам се да ви е харесала и съжалявам ако някъде има грешки. (Ако има ми кажете къде)

Колко често искате да виждате такива глави, в които да разбирате малко повече за Фрея?
Наистина много се чудих как да е фамилията ѝ и избрах да е Осбърн.

Сега очаквам да коментирате и гласувате многооооооооо, за да публикувам следващата глава по-скоро. 😘😘😄

Обичам ви ❤❤❤❤❤

Secret LettersWhere stories live. Discover now