Не зная какво да напиша, а се чувствам длъжна да го направя.
Мина един месец и пет дни от както започнах да ти пиша.
Пет дни по-късно след съобщенията ни настроението ми все още е скапано, няма да ти се обяснявам колко невероятен си, явно сам знаеш това.
... Не ми отговори, но отговорът ти беше ясен.
Надявам се през зимната ваканция да те забравя, поне за да не ме боли така.
Ти ще го направиш по-лесно, сигурна съм в това. Може би не съм първата ученичка, която ти пише.
Знаеш, след всяка зима идва пролет, а после лято.
Така ще стане и с нас, с мен..
Студът в сърцето ми, който ти причини, ще се разтопи през пролетта, а може би ще се изпари изцяло през лятото. Не те виня, никога не съм мислила да го правя.
Имаш право за всичко, което си казал, имаш право за това, че не искаш да ми отговаряш.
Самата аз не мога да отвърна на очакванията ти освен ако не са да спра да ти пиша.
Колкото и да ми се иска истината винаги е ужасно болезнена.
Съжалявам ако буквите някъде по листа са размазани и измежду редовете, не можех да удържа бурята в себе си..
Сега се усмихвам...дори и със сълзи в очите, защото не искам да свършва, а трябва...
----А/Б:
ИДВА ГОЛЯМА ДРАМА, УСЕЩАТЕ ЛИ ГО? ЧАК МИ СЕ ПЛАЧЕ, НО НЯМА ДА ВИ КАЖА ДАЛИ ОТ ЩАСТИЕ ИЛИ НЕ😄😄
САМИ ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ В СЛЕДВАЩИТЕ ГЛАВИ, КОИТО ВЕЧЕ СЪМ НАПИСАЛА ( ПОНЕДЕЛНИК МИ Е МОТИВИРАЩ ДЕН, А ПРЕЗ ДРУГОТО ВРЕМЕ ВИЕ СТЕ МОТИВАЦИЯТА МИ)
ОЧАКВАМ МНОГО ГЛАСОВЕ И КОМЕНТАРИ АКО ИСКАТЕ ДА КАЧА СЛЕДВАЩАТА ОЩЕ ДНЕС ИЛИ УТРЕ :*
Обичам ви. :) ❤
YOU ARE READING
Secret Letters
RomanceДали нещата могат да се объркат когато незабележима ученичка започне да пише писма на младият си учител или пък ще прерастнат в нещо повече?
