Secret Letters

--25.11.2016 --

"Явно все още не ми вярваш, това е твоят избор.
Няма да те упреквам или да те моля за отговор. Ако искаш отговори , а ако не искаш - недей, но искам да направиш едно нещо. Погледни малката снимка, която сложих в плика. Това там съм аз..

Изиграх те, хаха, знам, че не ми се вижда лицето, но нарочно го изрязах. Все още не искам да знаеш коя съм, може би когато се осмеля ще дойда и ще ти кажа, но можеш ли да почакаш завършването ми. Да, едва след година е, но тогава няма да има какво да ме спира просто да се появя пред теб и да кажа "Колин, аз съм момичето мечтало да те има, да гледа косите и очите ти"

О, как наистина го искам. Това, че не знам дали си имаш някого, ме убива. Не искам дори да си представям, че вечер в прегръдките ти стои друга или как някоя жена ти се наслаждава докато спиш.

Не съм надеждна, не мога да ти обещая нищо. Зная, че те обърквам, не ти давам нищо, за което да се хванеш.

Но не вярвам, че би го направил, дори ако ти давах причина да ме искаш.
Да ме искаш звучи толкова не истинско, толкова неосъществимо. За жалост е така и няма какво да направя по въпроса.

Нека бъдем позитивни. Чудя се дали изобщо все още четеш писмото, може би си се ядосал при вида на снимката и си го захвърлил.

Е, въпреки това ще продължа да хабя мастилото по белия лист, залъгвайки се, че се чувствам по-близо до теб някакси.

Тази вечер ще мисля за теб.
Щее мисля за това как може би утре вечер ти ще седиш на дивана си и ще четеш това, което пиша сега. А аз? Аз ще си стоя, представяйки си те. Ще размишлявам върху цвета на очите ти, върху цвета на кожата ти. Върху теб.

Не по перверзния начин, Колин. Знам, че си го помисли.

Пишейки това се усмихнах, надявам се и ти да си.

Защото обожавам усмивката ти.
Красив си като се усмихваш, прави го по-често. Дори постоянно.

"

Вратата на стаята ми се отвори затова бързо пъхнах недовършеното писмо в учебника и се направих, че чета.

-Вечерята е готова, Фрея. Чакаме те. - каза майка ми, гледайки ме сериозно.

Оставих учебника и я последвах към кухнята. Уханието на пиле се носеше из въздуха.

-Джейми не тичай - баща ми се скара на по-малкият ми брат.

Малко по-късно всички бяхме около трапезата. Помогнах на мама за сервирането, а тя все още изглеждаше толкова сериозна, наистина не знам какво се случва, но ще се опитам да разбера.

Отхапах отрязаното парче пиле от вилицата си, гледайки в чинията си.

-Има ли нещо, което искаш да ни кажеш? - проговори баща ми, разваляйки тишината.

-Не - усмихнах се.

Първото нещо, което се появи в ума ми, бяха писмата до Колин, дали бяха разбрали за тях? Да не би той да знаеше за мен?

-Как е успехът ти в училище? - отдъхнах си след като чух въпроса.

-Добре, мамо. - отпих от водата си, но разбира се, че нашите никога няма да ме оставят на спокойстие.

-На последните два теста по математика имаш ниски оценки. Защо не искаш да учиш? - отметна един кичур от кестенявата си коса, свивайки устни към мен.

-Не съм добра в геометрията, съжалявам, че не мога да покрия идеалите ти...Опитвам се, но не се получава. - погледнах към татко, чакайки да ме защити, но той не направи това.

-Ще ходиш на извънредни уроци, а не на училище след обяд докато задобрееш. Няма да изпуснеш много защото и без това след обяд само преговаряте уроците. - каза, потвърждавайки очакванията ми.

Кимнах и продължих да се храня, но с друго настроение. Това значеше по-малко Колин, по-малко изкуство, по-малко красота.

---

Реших да не дописвам писмото и го прибрах в онзи си вид в пощенския плик.

Утре ще намери място в чантата на вдъхновението ми.

---А/Б:

Хей хораааа🎉🎉🎉
Качвам тази глава заради коментарите на миналата. 😘😘Мотивирахте ме и я написах току-що. Както обещах - дълга е. 600+ думи. Дано ви  е харесала. Разбрахте малко и за главната героиня. 😁😁
Очаквам да ми благодарите за дългата глава като коментирате и гласувате. 😍😍Кажете какво мислите, че ще стане ? Според вас Колин дали ще и обърне внимание или не? ♥️♥️♥️♥️
Обичам ви 😙😙😙