Secret Letters

1.12.2016

"Щом ръцете ми треперят докато ти пиша тялото ми първо е разбрало, че те обичам"

Чак сега събрах смелост да взема химикала и листа в ръце. Не мога да спра да гледам рисунката. Дори я сложих в рамка, краси стената ми.

Виж израза най-отгоре. Толкова аз в момента.

Колин, онзи ден когато видях картината може би ми се стори, но припознах очите ти в нечие друго тяло. Толкова си приличахте. Не си тайно от групата на младите бащи нали? Всъщност на колко точно си?
Давам ти 25,26.

Картината наистина е невероятна, ти ли си я рисувал? Когато я видях, всичките нюанси цветове по нея и просто самата ѝ изработка, почувствах се специална. Малко преувеличавам знам, но все още съм без думи от нея. Надписа ми хареса, скъпи.
Нека бъдем лоши, шегувам се ти си добро момче.

Наистина не знам какво да ти напиша в писмото, просто нямам настроение за каквото и да е?

[Написано на 30-ти.]

Добре, днес го продължавам и ще го оставя. Вчера си взех една телефонна карта, нова е, специално за теб. Ако искаш да ме питаш нещо по-бързо от няколко дни спокойно можеш да пишеш съобщение на номера в края на бележката, но не звъни. Обажданията са спрени, така или иначе няма да можеш да чуеш гласа ми.

Наистина ще се радвам ако комуникираме по-често.

Ако майка ми беше прочела това за комуникирането щеше да каже " Браво, говориш възпитано".

Проблемите вкъщи никога не спират. Гадно е, но какво да се прави.

Според някой животът е малки кратки приключения, е, моят явно е цял цирк.

До следващото писмо (или пък може би съобщение ;)) ) , Ейдън Колин.

321-432-543

----А/Б:
Хеййо, какво мислите? Дали той ще ѝ пише съобщение? Чудя се какво да стане в следващата глава, но сега ще я започна. Нещо интересно може би или пък не.
Е, добре, чакам да видя какво мислите. Кажете също според вас какво ще стане дали ще и пише или не.
Обичам ви.