Secret Letters

19.12.2016

Ветровит, но с фалшиво слънце понеделничен  след обяд. Лъчите грееха в очите ми. Вятъра раздухваше всичките ми коси в лицето.

Питате се какво ли може да се обърка..

Просто е.. С една дума - всичко.

Ходех по Колин от около половин час, краката ми вече едвам ме държаха, темпото му бе толкова бързо и същевременно изморително, слънцето ми печеше в очите, карайки ме да държа ръката си във въздуха, за да виждам на къде върви.

И не това е всичко.

Дори си нямах и на идея какво правя.

Щях да го следя докато не се прибере, за мой късмет днес беше пеша, което до голяма степен прави нещата по-лесни.

Отминавахме къщи и още къщи, поляни, градинки и паркове. Влязохме в един подреден квартал с прасковени къщи на цвят.

Дали той живееше тук?

Въпроси изникваха в мислите ми докато не видях как от джоба на Колин пада нещо, нямаше да извикам след него, нямаше как да го сторя.

Когато наближих нещото разбрах, че е портфейл, навалих се и го взех. Черен цвят с някаква значка на него. Определено я бях запомнила и щях да разбера повече за нея от интернет.

Изправих глава, виждайки празния уличен тротоар.

Стрелнах погледа си по къщите, забелязвайки как палтото на Колин се движи.

Фокусирах погледа си, осъзнавайки, че той се качва на веранда,  по-късно звънна на звънеца, изчаквайки малко, а секунди след това  вратата се отвори.

Затичах се напред,  за да видя кой стои зад нея, но не успях да разбера защото Колин влезе пъргаво  и затвори.

Доближих се повече.

Прочетох  адреса: улица Перигрин номер 17.

Огледах къщата, приятна атмосфера, но не мисля, че живее сам в толкова голяма сграда.

Вратата отново се отвори, карайки ме да се правя, че вървя, и бързо без да погледна назад  да го отмина.

Трябваше да оставя портфейла.
Сега какво щях да правя с него?
Хиляди въпроси, а никакви отговори...