Secret Letters

23.12.2016

[Фрея]

Отворих големите врати на къщата, музиката туптеше в ушите ми, приканвайки ме да забързам ритъма си.

Огледах се, търсейки с поглед някой от старата си компания. Микел се беше обадил днес заради рождения си ден, подарък нямах. Е, може би аз бях подаръка.

Какво по-хубаво от крака в тесни черни дънки и къса тениска с надпис?

Бях отхвърлила идеята да ходя на купона от училище, но това не ме спираше да отида на друг.

Когато намерих тримата си приятеля ги прегърнах набързо, оглеждайки колко порастнали са всъщност.

---- час по-късно----

Глътките  джин ми се сториха изненадващо по- вкусни, но знаех, че е време да спра да пия и може би след малко да се прибера.

Погледнах в чашата си, осъзнавайки, че имам още съвсем малко. Разходих се из къщата, тананикайки си песента, която звучеше в момента, и излязох на верандата, прихлопвайки вратата зад гърба си.

Всичко бе толкова объркано.

Съвестта ми ме самоизяждаше отвътре за това, което направих с Колин, просто го блокирах .

Прекратих хилядите мисли пропиляни  за него просто така с няколко съобщения.

Не исках това да свърши..Не и по този начин, но имах ли избор..

Дори самата аз ако бях на негово място щях да искам да разбера кой ми пише. Нямаше да си намирам място от любопитство, а той го прави вече от повече от месец.

Глътнах набързо последните няколко глътки от парливата течност , оставяйки чашата на земята. Запътих се по алеята, а после надолу по улицата, стигайки до големите лампи, известявайки се, че се намирам на булеварда.
Нощните лампи светяха, няколко човека минаха покрай мен. Закрачих към първото такси, настанявайки се и продиктувах адреса си на шофьора.

Колата потегли. Мислите ми се разхвърчаха отново, закотвяйки се на групичката хора, които минаха покрай мен. Смееха се, оценяваха живота.

Запитах се какво ли е живот без щастие?
Какво е да живееш по чуждите правила?

Какво е да живееш нещастен, за да правиш другите щастливи ? За да иглежда правилно в очите на околните.

В този момент нещо в мен се пречупи, импулсивно осъзнах, че трябва да направя това, за което сърцето ми копнее.

-Обърнете моля ви. Карайте към улица Евърли Хопкинс номер педесет и три.

Не обърнах внимание на смъмрянето от шофьора, единственото, което бе важно за мен в този живот..в този момент.. бях аз.

---А/Б:

ОЧАКВАМ МНЕНИЯТА ВИ 😍😍😍

ОСТАВА СЪВСЕМ МАЛКО ДО КРАЯ ;)))

СПОРЕД ВАС КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ?? 🍕🍕

Обичам ви 💕💕💕