Secret Letters

21.12.2016

[Фрея]

-Не питай, написа ми бележка просто защото беше нервен! - слушах поредното обяснение на Ерика, от което щях да се отърва съвсем скоро, когато стигнем сградата на училището.

Изцъках с език, поглеждайки часа.

-Толкова е антипатичен, Фрея, защо се мисли за красавец? - извъртя очи и се нацупи.

-Колин е красив, но е прекалил, имаш право...Кой знае за какво ли е нервен?- погледнах към небето, идеше ми да се ударя с нещо заради този мой сарказъм.

-Определено не сме аз или ти - промърмори, а аз я приканих да вървим по-бързо. - Първо ще се видя с една приятелка и ще вляза после, върви натам без мен - усмихна се и се отклони по пътя си.

Вятърът отново свали качулката на якето ми, карайки ме да изпуфтя и да я оправя отново.

Изкачих няколкото стълби на училището и отворих вратата, влизайки и усещайки топлината.
Колин не би трябвало да е дошъл затова щях да оставя портфейла и да спра мъките му ако идваха точно от това.

Запътих се към кабинетът, в който предаваше, нямаше как да разбере, че аз съм я оставила.

Коридорите не бяха толкова пълни по простата причина, че нарочно бях накарала Ерика да дойдем 15 минути по-рано.

Отворих вратата и влязох, огледах,  че в стаята нямаше никой, и завих дръжката на малките щори закачени на прозорцето на дървената врата, спускайки ги.

Настаних се на първия чин, изваждайки лист и химикал.

[Колин]

Блъснах вратата на колата и едва не се затичах към училището когато видях, че закъснявам.

-Добро утро - поздравих жената във фоайето и закрачих по-бързо към залата.

Няколко минути по-късно вече виждах големите тъмно сини врати, които по-късно отворих. Облекчително си отдъхнах когато видях, че събирането още не е започнало.

Настаних се на по-задните места и изкарах телефона си, поглеждайки двете нови съобщения.

897-434 : Кайли се нуждаеше от теб снощи

Аз: Ще остана довечера, обещавам

Отговорих и отново се върнах при всички съобщения, отваряйки второ.

?? : Виж какво има в шкафа ти

Сбръчках вежди, чудейки се какво по дяволите казва това момиче.

Аз: Шкаф?

Забелязах влизащите хора и директорът застанал на малкия подиум, преглеждайки някакви  листи в ръцете си. Съвсем скоро трябваше да започне.

?? : Училищния

Аз: Добре, дано да не е някаква шега от момчетата защото ще полудея

Засмях се сам на написаното, което в крайна сметка бе истина. Всичко напоследък беше толкова ужасно. Имах хиляди проблеми на главата, трябваше да изваждам нови карти, подновяване на документи и всичко това защото съм по-разсеян и от влюбен тийнейджър.

Размених още няколко закачливи съобщения с анонимното момиче преди да заключа телефона си и да заслушам какво бе започнал да говори директорът.

-Както знаете началото на зимната ваканция е съвсем скоро и с няколко ваши колеги обсъдихме какво да направим. Ще се състоят две празненства за по-малките и по-големите ученици по случай наближаващите празници. Разбира се няма как да пуснем дори най-малките на вечерния купон, но точно затова за тях ще има обеден или след обеден, а за по-големите ще има вечерно парти. - усмихна се, погледът му се премести по учителите, като че ли искаше да разбере техните реакции. - Вие също сте поканени. Исках да ви съобщя това и да ви кажа, че по-късно ще ви бъдат раздадени списъци с датите на ваканцията както и други неща, които ще ви бъдат от полза. Лек ден. - усмихна се отново, оттегляйки се от залата.

Учителите започнаха да си говорят, радваха се, че почивката идва както и празниците.

Не ми беше особено до говорене точно затова се изправих и тръгнах към кабинетът си. Исках да разбера какво имаше в шкафа, исках да разбера кое е това момиче. Хиляди мисли  и варианти минаваха през главата ми, няма как да не я познавам, но не знам коя е.
Какво ли чувства тя? Не се ли чувства поне малко виновна за това, че ме прави на луд, мъчейки ме. Как да я опозная  без да знам коя всъщност е?

Точно като картина на неизвестен художник.
Наслаждаваш се на красотата без да знаеш виновникът за нея..

----А/б:

Очакваната 700 думи глава.

Обещах ви, че ще има дълга.

Какво мислите, че ще се случи?

Ами относно 897-434 ?

Дали Фрея най-накрая направи постигнатото или я чакат още проблеми?

Коментирайте и гласувайте защото и следващата глава е написана, а имам и други идеи