Elder Contests

Rebirth 2017 - Първи Кръг; 1: Diamond

1:
Diamond

- Но, мадам, сигурна ли сте, та това бижу... - Вземете го и го изгорете! Не искам да го виждам повече! Викторина Клемон изхвърча от бижутерийното магазинче и вдиша дълбоко прохладния пролетен въздух. Уханията на Париж бяха богата смесица от любовта на туристите, дъхавия мирис на лавандуловите поля в далечината и ароматните кроасани с масло. Младата жена закопча бежовия шлифер и се качи в колата си. ***
Карелия Дантес се любуваше на червена дантелена рокля в една от витрините на големия булевард. Тя държеше в ръцете си вече две пазарски торби, но искаше да отпразнува повишението си като главен модел на списание "Женска мода" подобаващо. С бавни крачки оглеждаше магазините.
Кара се спря пред бижутерийница. Слънчевите лъчи нежно докосваха колиетата и гривните от чисто злато, изложени на пиедестали, плуваха из сапфирите, рубините и диамантите и се гмурваха в сърцевината им. Тя въздъхна и реши, че трябва да има още едно колие.
В магазина я очакваше приятен хлад. Оттук бижутата блестяха още повече и примамваха купувачите да извадят портфейлите си.
- Мадмоазел, ще желаете ли помощ?
- Да, искам прекрасно бижу, нещо, което ще накара всички да паднат в краката ми. - мъжът се засмя и се наведе под касата. В ръцете му лежеше дълга черна кутия, която той отвори с вещина на професионалист.
- Прекрасно е! Изумително!
Колието бе от чисти златни нишки, нежно преплетени една в друга. Тежкият диамант лежеше в блестящ обков от същото злато. Тя задъхано го погали и прие прекалено високата за всеки човек цена. Трябваше да има тази красота!
***
Карелия се отпусна назад във ваната и се наслади на уханието на бадем и жасмин. Балончетата гъделичкаха приятно тялото й. Апартаментът й бе празен и тих - точно както тя го обичаше. Марая, съквартирантката й, щеше да остане да нощува при гаджето си и за щастие бе взела със себе си малкото досадно пинчерче.
Въздъхна и се изправи, за да увие белия халат около себе си. Звънецът прекъсна почивката й.
С боси стъпала тя прекоси хола и отключи.
- Кукло, давай парите!
Двама маскирани със скиорски черни шапки и очила мъже я бутнаха и затръшнаха вратата. Единият държеше насочен пистолет срещу стомаха й, а другия бързо запуши устата й преди да е изкрещяла за помощ. Тя се бореше като дива котка, пленена в клетка, но той бе доста по-силен и бързо я завлече в спалнята.
Докато приятелчето му тършуваше из стаите и се любуваше на скъпите предмети, крадецът бе хванал ръцете й с едната си лапа, а с другата дърпаше дрехата й. Тя скимтеше, но в устата й бе натикан чорап, захвърлен близо до леглото. Гнусните му длани пълзяха по тялото й, изучаваха извивките й. Той я целуна и изпсува, когато Кара го захапа с всичка сила. Шамарът обърна главата й на една страна.
- Малка кучка!
Точно преди да си свали ципа, някой влетя в апартамента.
- Кари, тук ли си?
Тя се опита да изкрещи, но мъжът допря зловещо острие до гърлото й. Очите му се втренчиха в красивото колие.
- Кажеш ли нещо, ще те убия на място.
Думите му бяха заглушени от писъка на парижанката, последван от пистолетен изстрел. Кара изтръпна.
Другият крадец влезе в стаята запъхтян. Около дулото на пистолета се извиваше гъст дим.
- Шибан идиот! Това трябваше да е обир!
- Паникьосах се.
- Ти. - маскираният посочи с ножа си Карелия. - Да не си мръднала оттук.
Тя не го послуша и тихо започна да търси оръжие. Грабна един дебел сребърен свещник и с миши стъпки се насочи към хола.
Тялото на Марая лежеше сред локва алена кръв. Двамата тършуваха из чантичката и джобовете й за пари, което погнуси младото момиче из основи.
Тъкмо замахваше към този с пистолета, когато другия инстинктивно метна ножа си. Точно в сърцето й.
Карелия падна на пода, свещникът се изплъзна от ръцете й. Пред угасващия й поглед мъжете напуснаха апартамента в панически бяг.
Сърцето й забави ритъм, очите й виждаха единствено тъмен мрак, побрал в себе си светлината на деня. Сияние, нежно като утринна роса, сякаш извираше от гърдите й с последните издихания. Тя сведе очи и видя, че диамантът свети в ангелски краски - светлината му рисуваше сцени по тавана, които тя не можа да види. Главата й тупна тежко на пода.
***
Тя премяташе амулетът в ръце под светлината на парещия огън в камината. Нощта бе потулила градчето под мътния си ореол, звезди плуваха из тъмното небе. Момичето мислеше и търкаше мястото малко над лявата си гърда. Белегът бе останал.
Бе минал месец, откакто тя умря. Из парижките модни среди официално се водеше за мъртва в опит за обир, но тя бе оцеляла. Ня, бе умряла и възкръснала, като някой шибан Христос.
Бе усетила как светла нишка тегли душата й обратно. Глупавото колие я бе спасило, бе я преродила отново, за да изживее оставащите години. За добро или за лошо, една вещ я бе върнала обратно към живота.
- Изгори го, Клер. - така се казваше вече. Клер - студено и непознато име. - Метни дяволското нещо и да се свършва.
Викторина бе скръстила крака на тежкото кресло. Вилата й далеч в малко селце близо до Алпите бе скътана, но изискана като притежателката си. Двете се бяха намерили случайно на летището, ала споделяха обща съдба.
- Не знам... не мога. То ме спаси.
- То те уби! - злобата в зелените й очи бе изпепеляваща. - То направи така, че да загубиш обичното си семейство и бляскавата кариера. Носи само нещастие!
Клер дълбоко в себе си не вярваше, че едно бижу е виновно. Ръката й трепна, когато Викторина грабна диаманта и го хвърли в камината.
- Не!
- Да! Заради него загубих детето си, нека се връща обратно в ада, откъдето е изковано.
Жената отново се върна на предишното си място, а за Клер остана единствено да се взира в стопяващия се метал с мисли за предстоящия живот. В огъня още виждаше мъртвото тяло на Марая.
Клер поклати глава и се насочи към терасата. Към новия живот.