Elder Contests

Rebirth 2017 - Първи кръг; 5: Сините пламъци ще горят отново

5: Сините пламъци ще горят отново

Тъмнооката жена вървеше бързо по прашните, пусти и мразовити коридори на огромния замък. Черните й, дълги коси се вееха зад нея, а по ръцете й се стичаше тъмночервена кръв, същият цвят като рубинът, който държеше. Този на пръв поглед обикновен скъпоценен камък беше последно парче от пъзела, последният ключ към нейното съживяване, това беше нейният Камък на Избора! В ума на Черия все още, като торнадо се виеха писъците на мъжете, които беше убила, за да вземе това толкова ценно бижу. На лицето й се появи злокобна усмивка, дължаща се на кървавата картина, разиграла се преди малко и на удоволствието, че най-накрая тя щеше да съживи господарката си.

Щом стигна до голямата, черна, метална врата се спря за миг, пое дълбоко въздух и връхлетя като буреносен вятър в стаята. Помещението беше студено и мрачно, въпреки горящата камина и десетките свещи, пръснати из него. По средата на залата, върху пиедестал от тъмен мрамор беше поставено голото й, сиво и безжизнено тяло. Чернокосата дама нямаше повече време за губене, затова постави блестящия рубин върху една малка, изваяна, медена поставка и се залови за работа.
С едно замахване на ръката, дървената кофа с вода се придърпа до олтара. Черия взе сатенената кърпа с цвят на непрогледна тъма и я потопи в студената течност. След това я изстиска добре и започна да мие мъртвото тяло пред себе си, следвайки внимателно всяка негова извивка. Щом приключи с ритуалното почистване, тя хвана сивата коса, раздели я на три равни кичура и внимателно сплете прекрасна плитка. Следващата стъпка бяха петте свещени знака, петте символа на висшата вещерска мощ. Тъмнооката дама се придвижи до ръждясалата, ритуална масичка и взе двете паунови пера - емблемата на богинята Аиша. Тя ги постави върху очите на своята господарка, за да й даде взор, от който никой не може да се скрие. Следващият знак бе мъртва кралска кобра, тя я взе й я уви около врата на мъртвата жена, забивайки острите зъби в гръкляна й, за да стане кръвта й най-смъртоносната отрова. Третият символ беше една красива, синя, замръзнала роза - цветето на зимната господарка Елезия. Нея тя положи между гърдите й, за да бъде толкова студена, бодлива и красива като нея. Четвъртия предмет се намираше в две малки, метални гърнета, които висяха над големият огън в камината. Черия хвана двете нажежени до червено съда сякаш бяха едва загряти и ги постави от двете страни на олтара. Те бяха пълни с разтопено злато, жълто като косите на всемогъщия Лорас. Тя хвана ръцете на господарката си и ги потопи в горещата като лава течност, за да могат хората да усещат нежното и като злато докосване, преди да впие острите си нокти в плътта им. Последният и най-важният елемент, ключът към нейното възкресение беше малкият, тъмночервен рубин, който тя постави на челото й. Всяка Главна Вещица имаше свой Камък на Избора, даващ й мощ и сили, за които се носеха легенди.
Най-накрая всичко беше готово, ритуалът можеше да започне! Чернокосата магьосница застана над главата на трупа и вдигна двете си ръце във въздуха, насочвайки дланите си една срещу друга. Очите и се запълниха със сива мъгла, а думите сами започнаха да се изливат като прииждаща река. Зловещите слова, част от език толкова древен, колкото самата Земя, заиграха из помещението, затрисайки цялата стая. От устите на двете чародейки се прокрадваха черни демонски ръце, търсейки се, искайки да се хванат. В мига, в който се уловиха червено-оранжевият огън горящ в камината и по восъчните фигури стана син, леден, а спокойният му танц се превърна в бесен, военен марш. Студените пламъци се изстреляха към бездушното тяло, обвивайки го в пелена от мразовита топлина. Оглушителен вик залепи Черия за стената, тъмна кръв се стичаше по лицето й. На пиедестала, овъглена и замръзнала, от коварните прегръдки на Смъртта се въздигаше Вещицата на Севера, огъня и правосъдието, и ледовитите й пламъци горяха за отмъщение.