Elder Contests

Rebirth 2017 - Първи кръг; 4: Rebirth

4: Rebirth

Цигарата падна от ръката й. Русата й коса се развяваше на вятъра, а сълзите се спускаха по лицето й, размазвайки грима й. Шумът от оживените улици се сливаше в монотонна песен, оставяйки Лия заклещена в нейния собствен свят. Свят без огромната тежест на заобикалящото я.

Там, където болката не съществуваше.

Лия се изправи, но не направи опит да отупа дрехите си от прахта. Чувстваше се като празна черупка, затова бе предпочела и да се държи като такава. Погледна тлеещия фитил на земята и остана загледана в него. Най-накрая се обърна и се запъти към входа на полусрутената сграда. В широкото пространство бяха наредени десетина стола в кръг, като върху повечето от тях бяха насядали хора на средна възраст. Всеки от тях задържа погледа си върху подпухналото й лице и след това сведоха унило глави.

Момичето не си направи труда да ги поглежда. Само придърпа един стол между жена в тридесетте и младеж, не по-голям от нея и седна, скръствайки ръце.

- Здравей, ти би трябвало да си Лия, нали? - каза мъжът, седнал напряко пред нея. - Добре дошла си! Ако искаш, можеш да се представиш и след това започваме.

Русокоската го погледна скептично, но най-накрая облиза устни и с тих глас прошепна:

- Лия. На 14.

Няколко хора кимнаха, но почти всички не реагираха. Жълтата светлина от остарелите лампи премигваше, карайки всичко да изглежда леко зловещо, но никой не обръщаше внимание на това. Бяха тук заради една и съща причина. Едно и също минало.

Минало, пропито с болка и разбити сърца.

Мъжът, който я попита, огледа лицата на всички в широката стая и се приведе напред. Върху бялата му риза имаше голямо петно - най-вероятно от вино, но всички се бяха съсредоточили върху лицето му с цвят на фин шоколад.

- Както някои от вас знаят, аз съм Рой. - пророни той. След минута мълчание сви ръцете си в юмруци и продължи. - Всички сме се събрали тук, за да преодолеем дяволите си. Вярвам, че всички искаме да водим нормален щастлив живот, но първо трябва да разберем защо сме така нещастни, нали така? - от страна на Лия се чу тиха подигравателна въздишка, но Рой и отвърна само с мек, но предупредителен поглед. - Искам всеки от вас да разкаже на останалите, заради какво е в това положение, защо е прибегнал към алкохола и цигарите и... Като цяло, защо сте прецакани да киснете в тази миризлива стая с мен.

Върху лицата на повечето се появи усмивка, но Лия остана загледана с празен поглед. Не и пукаше за останалите... Та на нея не й пукаше за нея. Защо тогава беше тук?

- Лия. - обърна се към нея Рой. - След като си най-новата, защо не се опиташ ти?

Тя стисна устни и отметна русата си коса. Изправи се и се заигра с пръстена на дясната си ръка.

- Защото не искам... Но, окей. - каза тя и въздъхна. - Семейството ми не ме разбира... Гаджето ми ме унижи публично... И брат ми умря... Горе-долу, това е. - повдигна рамене тя.

- Само това ли ще кажеш? - попита я Рой. Тя само кимна и се загледа към бялата мръсна стена.

- Благодаря, че сподели, Лия. - сляха се в едно монотонните гласове на останалите.

- Джеймс. - каза Рой, впервайки поглед в мъж на около четиридесет.

Русокоската се остави на потока на думите на Джеймс, но почти не ги попиваше в съзнанието си. С периферното си зрение виждаше втренчения поглед на момчето до нея и не й даваше мира. Най-накрая се обърна рязко към него и само с поглед попита "Какво ме зяпаш?". Той не отговори, сякаш недоразбрал. Само направи балонче с дъвката си и продължи да я гледа. Лия се вторачи в него, одържайки на погледа му, но и направи впечатление, че той не изглежда като човек, който би трябвало да е тук. Беше облечен като нормален гимназист с хубави оценки и доста приятели. Той отметна леко дългата си кестенява коса от очите си и прошепна:

- Замисли се дали брат ти те иска такава.

Думите му сякаш я пронизаха в сърцето и тя се изправи рязко, излизайки тичешком от стаята. Навън бе започнало да вали дъжд и капките се спускаха по лицето й, изтривайки последните следи от грим. Тя подсмъркна и се отдалечи от стария квартал. Замислила се в думите и защо я бяха засегнали толкова, тя взе маркер от черната си раница и написа с нечетлив поглед една единствена дума.

"Прераждане"