Elder Contests

Rebirth 2017 - Първи кръг; 3: Party Carol

3: Party Carol

Петък вечер. Какво се очаква от един човек да прави в петък вечер? Инстинктивният отговор би бил да седи с голяма купа пуканки пред телевизора и да гледа някоя сълзлива романтична комедия. Помислете пак, драги. Това е типично за скучните хора. Не за мен. Аз, вместо като добро 17 годишно момиче да си стоя вкъщи и да мирувам, се приготвях за партито по случай рождения ден на моя ''приятелка''. Приятелка друг път. Просто бяхме на един социален ранк. Иначе досега да съм извадила ножче и да съм ѝ отрязала и без това грозната коса. А и винаги вдигаше грандиозни купони, така че ето две причини, поради които все още не съм я смачкала. Знам, че сега най-вероятно си мислите ''Боже, каква лицемерка!''. Знам, че не съм най-праведния и честен човек на света. Но за да оцелееш в гимназията, трябва да се научиш да играеш по нейните правила. А аз съм в тази джунгла от три години, така че това ми е повлияло, малко или много.
Такива размишления се въртяха в главата ми, докато се гримирах в банята. Все пак това беше официално събитие. Не можех да се появя като клошарка. Родителите ми си мислеха, че просто си освежавам ежедневния грим, защото отивам на учебна среща. Какви глупаци! Е, ако предмета е Флиртуване за напреднали, бих могла да се съглася с тях. Тези партита бяха шанса ми да се уредя с гадже за следващите два-три месеца. Докато не ми омръзне и не тръгна със следващия. Досега съм ги сменяла 5-6 пъти. Но никога не съм правила секс с тях. Все още съм девствена.
Щом приключих с грима и тоалета, нямаше защо да се бавя, затова просто се качих в колата и потеглих. Бях убедена, че ще има много хора и много алкохол. Наистина много алкохол. Забавата щеше да е пълна.
Вече излязла от колата и влязла в къщата, успях да огледам по-добре. Надминаваше представите ми. Всички мебели бяха изнесени от огромната дневна, а в нея мои съученици се забавляваха. Някои се поклащаха в ритъма на музиката, идваща от колоните, наредени до стените. Други се наливаха с шотове, а една групичка от пет-шест души играеше на бутилка в единия ъгъл. Бях единствената видимо трезвена в стаята. Но не за дълго. Оставих подаръка за рожденичката на единствената маса и навлязох в купона.
След половин час и няколко чаши водка светът започна да ми се размива. Имитирах някакви танци по средата на залата, когато някакво момче ме заговори. Единственото, което забелзах в него беше, че е висок и рус. Говореше леко завалено.
- Хей, мацеее.- продума.- Сама ли си тук?
Не знам дали беше от влиянието на алкохола в кръвта ми, или просто защото ми харесваше мъжкото внимание, но отвърнах на флирта му.
- Вече да, бебчо.- отговорих.
- Искаш ли да се усамотим?- попита ме и се оригна, но на мен не ми направи впечатление, както би обикновено.
- Защо? Не съм притеснителна.- продумах и се нахвърлихме един на друг.
Точно тогава висок женски глас се разнесе из залата.
- Тод?!- до нас се доближи Катрин Дейвис, домакинката на партито.- Каза ми, че отиваш в тоалетната! Защо се натискаш тук с тази никаквица?!- извика и ме погледна с разочарование.- А ти, Ребека? От теб най-малко го очаквах! Мислех, че сме приятелки!
- Я млъквай, сестро!- отговорих й.- Очевидно секси бонбончето не иска някаква скучна лелка, а луда купонджийка! Ти не си никаква тук! Чао! Адиос! Оревоар! Ауфидерзен! Аривидерчи!
Дори в пияно състояние, видях сълзите в очите й. Бях наранила чувствата й. Но в този момент, не ме интересуваше особено. Цялата стая беше вперила погледи в нас. Катрин засрамена се обърна и тръгна в посоката, от която бе дошла. Тогава изведнъж се почувствах отвратително. Черни петна ми избиха пред очите и докато се усетя се строполих на пода и мрака ме обгърна.
Когато отворих очи, вече не бях на партито на Катрин. Намирах се седнала на пейката във физкултурния салон на училището ми. Какво по дяволите? Сведох поглед към дрехите си. Носех свръхголяма червена тениска и отвратителни жълти шорти. Всички около мен бяха облечени по същия начин. Какво ставаше? На малка масичка в края на салона седеше треньорката на мажоретната ми група. Тогава се осъзнах. Бях се върнала в началото на 9-ти клас, денят на пробите за мажоретки. Денят в който магически се издигнах по стълбицата на популярността. Момиче представяше съчетанието си. След края му целият салон буквално стана на крака. Беше наистина талантлива.
- Поздравления, госпожице Дейвис.- каза треньорката.- Съвсем заслужено получавате място в отбора!- и тогава се сетих. Това беше Катрин! Беше ми странно да я видя с две години по-малка.- Така, следващата. Ребека Сноу!- извика жената.
Аз бавно и неуверено станах и застанах отпред. Чух музиката да започва. Но забравих стъпките. Две наляво, три надясно, ох, как беше нататък? Тогава треньорката спря музиката и промълви:
- Съжалявам. Пробвайте се отново следващата година.
- Чакайте, тренер!- извика Катрин.- Познавам това момиче. Невероятна танцьорка е. Просто се притеснява. Дайте й шанс да се включи в отбора. Аз гарантирам за нея.
- Добре.- примири се жената.- Но ако не остана доволна след две седмици, и двете изхвърчате.
Беше много мило. Бях забравила този момент - момента когато Кати рискува собственото си място в хайлайфа заради мен. Изведнъж почуствах странно чувство в сърцето си. Това да не беше вина? Премигнах, за да прочистя съзнанието си, но когато отворих очи вече не бях в салона. Намирах се в просторна жълта спалня, а до мен Катрин, облечена с дрехите си от купона, плачеше и шепнеше.
- Не мога да повярвам, че го направи, Бека. Аз ти се доверих. Доверявах ти се най-много от всички хора, които познавам. А ти какво? Беше на крачка от секс с гаджето ми. Защо? Ти можеш да имаш всяко момче в училището, но избра него. Защо? Как може да съм такава глупачка?- подсмърчаше тя.
Опитах се да се изправя, но тялото ми не ме послуша. Да не бях в сънна парализа? Или в кома? Колко бях изпила, по дяволите? Но нямах време да размишлявам по тези въпроси, защото изведнъж се озовах в мъничка пекарна. Погледнах дрехите си - прилепнали дънки, скъпи лачени ботуши и мекичко палто. Какво се случваше?
- Какво ще желаете?- отегчен женски глас ме изтръгна от мислите ми.
Загледах се в изпитото, уморено лице пред мен. В първия момент не успях да го разпозная, поради множеството бръчки и тъмните кръгове под очите. Но тогава ми просветна. О, Господи, та това беше Катрин! По-възрастна и определено по-стресирана, но беше тя.
- Катрин, какво се е случило с теб?- попитах я изненадана.
- Откъде знаете името ми?- изгледа ме подозрително, но след около две секунди изглежда й просветна.- Ребека, това ти ли си?
- Да.- прошепнах.- Какво правиш тук и защо изглеждаш така?
- Ами какво да правя?- въздъхна.- Работя. След като те хванах с гаджето ми, загубих вяра в себе си. Разделих се с Тод. Изритаха ме от мажоретките. Не взех стипендия за колеж. Животът ми се разпадна. И то заради теб, Ребека. Само и единствено теб.
Тогава света ми се завъртя. Чувах единствено последното изречение на Кати. ,,Само и единствено теб.'' Повтаряше се като на ехо. Изведнъж ярка светлина ме заслепи. Отворих рязко очи и осъзнах, че все още лежа на пода в дневната на Катрин, а съучениците ми ме зяпаха. Чакай малко. Всичко това беше...сън? Доста реалистичен сън. Почувствах се ужасно за Катрин. Трябваше да поправя нещата. На всяка цена. Трябваше да се извиня и на всеки друг, който съм наранявала. И то още сега. Не знам защо, но имах чувството, че това ще ме освободи. Че ще накара душата ми да се прероди.