ғᴀʟʟɪɴɢ ғᴏʀ ᴍʏ ʙᴇsᴛғʀɪᴇɴᴅ's ᴄʀᴜsʜ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 1

Сутрин.
Събудих се и видях лъчите на изгряващото слънце.Протегнах ръце нагоре.
"Време е за училище"-казах си.
Станах, облякох се и си взех раницата.

Докато слизах по стълбите си сложих слушалките в ушите.Пуснах любимата ми песен.Излязох от вкъщи.
Вървейки, се загледах в билбордовете.Бяха окачили плакати на най-известните корейски поп групи.Една от тях щеше да идва в нашия град.
Най-добрата ми приятелка, която се казваше Моли, беше тяхна голяма фенка.Една от най-големите.

Най-сетне стигнах до училище.Влязох в класната стая и се поздравих със съучениците ми.Естествено, те не ми обърнаха внимание.Само приятелката ми дойде и ме прегърна.
Оставих си раницата и с Моли излязохме от стаята.Изглеждаше много развълнувана.
-Каква е причината да се радваш толкова?
-Няма да повярваш какво се случи...аз..имам...билет за концерта на корейската поп група!
В мен изникна желание да закрещя с нея и да заподскачам, но оставих еуфорията на Моли.
-Много се радвам за теб.Как успя да се сдобиеш с билет?
-Приятелката на майка ми, познава един, който работи като помощник на мениджъра на една от групите и тя ми уреди билети.
Погледнах я с недуомение.
-Чакай...билетите са повече от един?
Тя ме погледна с радостен и саркастичен поглед.Разбрах накъде вървят нещата.
-Идваш с мен.
Не че нещо, но не съм фенка на корейската поп музика.
-Знам как си настроена към моят вкус за музика.Хората, които харесват този стил, са малко.Би ли искала да дойдеш с мен?
Не знаех какво да й кажа.

По коридора минаваше госпожата ни.Трябваше да влизаме в час.

Госпожата пишеше плана на дъската.След като го написа, седна на стола си и започна да изпитва.
Докато преписвах плана, някой хвърли смачкана хартийка върху тетрадката ми.Поогледах се наоколо.Моли ме гледаше.Явно беше от нея.
Отворих хартийката.На нея пишеше: "Какъв е отговорът ти?Ще дойдеш ли с мен на концерта?"
Нямах време да го мисля и написах "да" на бележката.Когато й я подхвърлих, изчаках да я отвори.
Когато прочете отговора, мазна усмивка се разля на лицето й.

~ring bells~

Из стаята се разшумя.Съучениците ми "най-старателно" наблъскваха учебниците и тетрадките си в раниците, закопчаваха ги и бързо излязоха от стаята.Имахме физическо следващия час.
Аз и Моли останахме в стаята.Тя ми благодареше толкова много пъти, че не можеха да се преброят на пръсти.
-Кога ще бъде концерта?-попитах.
-В петък.
-Къде?
-На голямата сцена в края на града.
-От колко часа?
-От 17:30.
-Моли...сцената е далеч.Няма да успеем да стигнем навреме.
-Може да хванем автобус.
-Той ще ни забави още повече, докато мине през всички спирки.
Вътрешно започнах да се досещам как би ми предложила да стигнем.
-Ще бягаме до там.
-Моли..аз и бягане?Наистина?Не.Ако някой човек ме погледне отстрани как бягам, ще си помисли, че съм бягащ мопс с астма.
Тя се засмя.Въпреки, че не беше много смешно за човек, който тича по подобен начин.
-Хайде де.Голяма работа.Кой ще те гледа толкова?
-Например, всички хора около нас?
-Не преувеличавай.Нямаме друг избор.
Не ми харесваше когато трябваше да чуя тези думи.Вместо да кажа нещо, излязох от стаята.

~Note from author~
Надявам се историята да ви харесва.Не забравяйте да гласувате.
Благодаря за вниманието!