Once Upon a Bathroom Stall (Bulgarian Translation)

22 | and when i'm with you

"И все пак Паркър оцеля след миналата нощ?"

"О, Боже мой, наистина ли истинската Мина ми се обажда първа? И в два часа сутринта? В събота? Трезва?"

"Никога няма да проведем един нормален разговор, нали?"

"Скъпо дневниче, днес Мина ми се обади първа. Беше абсолютно трезва и всичко останало, и просто искаше да разбере как съм. Знам. Винаги съм знаел, че ще се стигне до това. Мисля, че това означава, че тя най-накрая се влюби в мен."

"Някой някога да ти е казвал, че понякога просто трябва да спреш да говориш? Чуй ме, става ли? Шшшш. Просто шшшш. Можем да го направим, обещавам. Вярвам в теб."

"Добре, от това което чух това е да, със сигурност си се влюбила в мен и аз със сигурност трябва да започна да планирам сватбата ни. Може да е през юни? Определено изглеждаш като юнска булка. Борегард може да ни носи пръстените! Всичко си пасва точно на място!"

"Борегард, това кучето ти ли беше?"

"... Мина, сега сериозно ли ми говориш?"

"О, не."

"Не! Борегард не е името на кучето ми! Борегард е името на плода на любовта ни! Как можа да забравиш? Как смееш?"

"Боже Господи, аз съм най-лошия родител на света. Как ще живея с тази мисъл сега? Какво ще правя?"

"Ще живееш. Мислиш си, че можеш да се обвържеш с това сега? Не. Трябва да докажеш себе си пред мен- не, пред нас. Без значение дали ти харесва, или не. Без значение, че виждаш, че той го иска. Мина, няма да ти позволя да сложиш пръстен върху него."

"Ще направя малко бананов хляб, това ще помогне ли?"

"Мислиш, че един бананов хляб може да поправи разбитото ми сърце?"

"Казах ти – банановия ми хляб е магически. Сериозна съм. Има причудливи свойства. Обзалагам се, че ако го изядеш, някой ден, истински вярвам, че ще бъдеш наистина забавен."

"О! Уау! Сега се бъзика с мен, нали? Ставаме комици тук!"

"Не трябва ли да си щастлив? Поне има шанс Борегард да наследи невероятните ми гени. Макар че, мислиш ли че глупостта може да е доминантна?"

"Започнахме това толкова мило. Спомням си началото. Ти просто искаше да знаеш как е минал денят ми. Накъде отиде този разговор?"

"Как си, всъщност? Звучеше доста пиян когато говорихме последния път."

"Е, за твое сведение, изпих телесното си тегло в литри вода и двамата с Кевин се гушкахме цяла нощ. Беше много романтично. Въпреки че много гадно ми крадеше одеялата. И има ужасен сутрешен дъх. Трябва да спра да спя с него. Не те излъгах когато ти казах, че приятелите ми не струват."

"Имаш предвид, че цялото разтягане на локуми за Годзила не е проработило? И двамата не бяхте обградени от готови за гушкане партньорки?"

"Знаеш ли, миналата вечер, когато каза, че е секси – всъщност си мислех, че лъжеш."

"Спомняш си го?"

"Спомням си всичко, за разлика от някои хора."

"Никога няма да забравиш за това, нали?"

"Нашето дете!"

"Сега никога няма да получиш бананов хляб. Щастлив ли си? Ще живееш наполовина пълен, без бананов хляб, живот? Виж какво направи."

"Какво? Чакай- банановия хляб наистина ли беше вариант?"

"Вече не е вариант."

"Не! Чакай! Взимам си думите назад! Моля те! Бананов хляб!"

"Знаеш ли какво Паркър? Трябваше да му сложиш пръстен."